Темата е разработена от Георги Джендов и Светлана Трифоновска в сп. „Агрозона” брой 9, м. юни 2012 г.
В Добруджа в момента са засети около 1 250 000 дка с пшеница, което е с около 100 000 повече от миналата година. Очаква се жътвата в Черноморския регион да започне в края на юни, като се предвиждат добиви от около 500 кг./ дка.
Ние в България вече нямаме хубав хляб. Най-вкусният съм ял в Германия. Имаше цвят, аромат, консистенцията му беше отлична, а вкусът – ненадминат. Като няма качествена пшеница, няма как да има качествен хляб.
Така започва разсъжденията си по драматичната тема от последните петнадесет години за качеството на българската пшеница, Светослав Лазаров, управител на „Агрострой-М” в добруджанското село Славеево. Фирмата отглежда 6 хил. дка зърнени култури.
На дъното
България е на дъното на класации по качествена пшеница в регистрите на ЕС. От всичко, което добиваме едва 20% става за хляб, цитира статистиката Станислав Йорданов, зърнопроизводител от Ямболско. Няма какво да се заблуждаваме, това е истината, повече от откровен е той. Дава пример с Франция, където качественото зърно достига 80- 90% от общите количества.
За бирата, колкото за камилите
Защо? Земеделците сочат различни причини, но са категорични в едно – нямат стимули да произвеждат качествено жито. Борислав Горанов, зърнопроизводител от Кнежа, обработващ 4500 дка дава пример с ечемика, който жъне в момента. Пивоварната Болярка ми купува за 320 лв./т. качествен ечемик за бира, а 340 лв. пък е цената, на която ечемика се товари на кораба, за да отпътува като фураж на камилите например. Типичен пример как качествената житна култура, се продава на по-ниска цена от по-ниското качество. Същия е проблемът и с пшеницата и затова българският зърнопроизводител принципно не е заинтересован да отглежда качествено зърно.
А за това се изискват не малко инвестции – трябва два пъти задължително да се пръска с фунгицид, семената трябва да са от първа група. Те пък от своя страна не са толкова високодобивни, колкото са тези от 2Б група, каквато се сее основно в България, затова никой няма сметка да прави големи инвестиции, обясни Горанов. 2Б група достигат 24-26 единици глутен, когато е спазена технологията на отглеждането. Иначе при посредствени грижи се достигат 18-20 единици глутен, а миналата година глутенът беше 16 единици.
20% срещу 90%
Ако знаеш, че ще има някой, който ще ти даде една по-добра цена за по-висококачествена пшеница, ще я произведеш. Иначе се изкупува нискокачествената, добавят се подобрители и различни химични вещества и после ядем „хляб”, допълва Светослав Лазаров. Цената е определяща и ние се съобразяваме с пазара. И тук не става дума за тазгодишната реколта, а принципно какво се гледа в България.
Бих казал, че разликата в цената от 20 лв. за тон, пак има значение като стимул за производителите, убеден е Горанов. На 2 хил. т. пшеница по 20 лв. за тон правят 40 хил. лв., а тези пари никак не са малко и могат да се вложат в допълнителни агромероприятия. Той например е купил изключителните права върху българския сорт Албена за 10 години, но за качеството освен сорта се иска торене, пръскане и др.
500 кг. от декар
Очакванията за тази година са, че ще има качествена реколта. Средно между 400-500 кг. от дка, докато миналата година е била над 500 кг. за декар. Пшеницата ще стартира с цена 350 лв. за тон е прогнозата на Горанов, а това, което ще предложат мелниците вероятно ще тръгне от 330 лв. за тон пшеница, убеден е той. Горанов допълни, че София мел в момента искат ние да направим предложенията за цените, но с каквато и оферта да излезем, те няма да дадат повече от 330 лв. за тон, заяви той.
Няма човек, който иска да произвежда лоши изделия, убеден е Лазаров. Всеки иска неговото да е хубаво, но пазарът налага друго, а понякога и годината е такава, че продукцията е слаба. Производителят зависи от купувача. Всички трябва да вървят заедно – ръка за ръка.
В България се произвеждат 2-3 пъти повече пшеница, отколкото ни е нужна за консумация. Останалото се изнася. Като искаш да правиш хубав хляб, дай хубава цена и все ще си намериш качествена пшеница. Не трябва да обвиняват нас – зърнопроизводителите, заради лошия хляб. Ако има по-добра цена, ще се постараем и ще отгледаме качествено зърно. Иначе търговците изкупуват различни пшеници, смесват ги и ги изнасят, разяснява механизма на търговията Лазаров. Той препоръчва държавата да направи полигон против градушки. В цяла Добруджа няма нито един, а сме Златна Добруджа – житницата на България и не сме защитени.
Спекулацията на мелничарите
Директорът на Добруджански земеделски институт (ДЗИ) Иван Киряков подчерта, че в института не се прави селекция на фуражна пшеница. Според него фуражната пшеница се внася от западните компании или се получава при недостатъчни грижи от страна на земеделците и лоши метеорологични условия. Той и екипът му споделиха мнението си, че лансираните в медиите изказвания за по-слаба реколта и некачествено зърно са спекулации от страна на мелничарите и производствения отрасъл. По думите им това се случва всяка година и целта е да се подбият цените.
Прогнози
Проф. Николай Ценов потвърждава прогнозите за реколта от 3.5 – 3.8 млн. т. пшеница, което според него е в границите на нормалното за България и отбеляза, че миналата година добивите са били с около 20% по-високи от средногодишните за страната. Освен това се очаква зърното да е малко по-едро заради по-редките посеви и да притежава много добри качествени характеристики, ако метеорологичните условия не се влошат. „Такъв май месец не е имало от 40 години”, каза професорът и уточни, че времето е било изключително благоприятно за почти всички култури, като голяма част от тях са успели да наваксат изоставането в развитието си. Той уточни, че есента едва 15% от посевите са били засети в оптималния срок. Ето защо състоянието на пшеницата и ечемика в началото на зимата е било доста под средното ниво и е имало частични измръзвания. Ценов допълни, че есента и зимата са били нетипични, като октомври е бил твърде влажен и студен, което е изненадало голяма част от земеделците.
Перфектните условия
Последните два месеца са допринесли за доброто развитие на културите и особено на пшеницата, като очакванията са за нормални добиви и много добро качество, ако условията се запазят такива – слънчево и топло време. Според него е възможно да има проблем с най-ранните посеви, защото валежите са закъснели за тях и това ще се отрази на добивите. В Добруджа в момента са засети около 1 250 000 дка с пшеница, което е с около 100 000 повече от миналата година. Очаква се жътвата в Черноморския региони да започне в края на юни, като се предвиждат добиви от около 500 кг./дка. Професор Илия Илиев пък добави, че тази година се е наблюдавало изключително слабо развитие на брашнеста ръжда. Кафявата ръжда също се наблюдава рядко, като по думите му тя тепърва избива в момента и то на места, където не са взети необходимите мерки. Тези особености също са допринесли за изключително доброто развитие на зърнените култури през пролетта. Проф. Илиев уточни, че няма фунгицид, който да действа на 100% върху фузариума, но все пак каза, че третирането срещу него е задължително. Мнението на професора е, че приложението на фунгициди в посевите не е на нужното ниво.
