“Около 85% от почвите в страната по данни на института са засегнати от процеси на ерозия, а около 30% от тях са подложени на ветрова ерозия”, заяви професор Венета Кръстева, заместник директор в Института по почвознание агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ към Селскостопанска академия в интервю за Агрозона.
Института притежава цялата подробна информация за почвените ресурси в страната. Разполага с данни за почвената покривка на Република България, почвени карти, разработва проекти за борба с ерозията, технологии за конвенционално и биологично производство, технологии за опазване на почвите и водите от замърсяване, препоръки за ефективно използване на минералните торове и всичко свързано с почвите. Прави и подробни агрохимични анализи на почвите и всички анализи свързани с почвената покривка на страната.
Причини за разрушаване на почвата
„Основните заплахи за нарушаване на функциите на почвите, са дефинирани в Закона за почвите. Това са ерозия, окисляване, засоляване, уплътняване, намаляване на почвеното органично вещество, замърсяване, запечатване и свлачища. Деградацията на почвата включва протичането на редица процеси, които водят до пълно или частично нарушаване на една или повече от нейните функции. Като най-сериозна заплаха за деградацията на почвите в България се определя ерозията, което произтича от природните дадености. Знаете, че около една трета от страната е планинска територия. Начинът на земеползване, обработката на почвата, несъобразена с нейните специфични характеристики, технологията за отглеждане на земеделски култури, прилагане на необосновани противоерозионни мероприятия също са дейности, които представляват сериозна опасност за почвите.
->Ерозия
Около 85% от почвите в страната по данни на института са засегнати от процеси на ерозия, а около 30% от тях са подложени на ветрова ерозия. С цел предотвратяване възникването на ерозионни процеси е въведена оценка на риска, когато си изграждат обекти или инфраструктурни обекти върху наклонени терени.
->Окисляване
„Земеделските земи в България са податливи и към окисляване. Това е другият фактор, който уврежда земите. Около 4,5% процента от земите, засегнати от окисляване, са с токсична за посевите почвена киселинност. Това се получава най-много от небалансирано използване на азотни торове, които са основният фактор за антропогенно почвено окисляване. Разбира се, има и почви които по природа са по кисели и техния генезис е такъв. По този показател мерките, които са предприети до този момент според нас не са достатъчни. Необходима е намеса на държавно ниво за контрол върху торенето с минерални торове.
->Засоляване
Друг деградационни показател е засоляване на почвите. Общата площ на засолените почви в страната е 33 310 хектара. Формираните в резултат на антропогенни въздействия заемат площ приблизително 250 хектара.
С цел намаляването на засоляването на почвите върху засегнатите територии се препоръчва дрениране, промиване или прилагане на химични мелиорации, внасяне на гипс, фосфорен гипс и други върху засолените почви. На много места тези мероприятия не се прилагат, също е необходими контрол от страна на държавните органи или научните институции, които се занимават с тази дейност.
->Уплътняване
Негативно въздействие има и уплътняването на почвите от използването на тежки селскостопански машини. То се изразява в понижена аерация на почвата, свързана с нарушаване на водно- въздушния и топлинния баланс намаляване на водопропускливостта, а оттам и понижаване на почвеното плодородие. В страната няма мониторингови данни по отношение на този показател- уплътняване на почвите, но според експертни оценки се приема че около 506 хил. хектара или около 4,5% от почвите в страната са засегнати от този деградационен процеси. Досега не е определена тенденция за увеличаване площите с уплътнени почви.
Намаляване на почвеното органично вещество
Друг показател, който показва състоянието на почвите е намаляване на почвеното органично вещество, което се изразява в обезструтруряване на почвите, влошаване на техните водно физични въздушни свойства, което води до намаляване на продуктивните възможности на почвите. В резултат на дехумификацията се повишава риска и от проявления на ерозията. Има още много деградационни процеси, има проблеми с запечатване на почвите, масово строителство, свлачищни райони, които също се разглеждат като деградационни процеси в страната, сподели проф. Кръстева.
Кои са най- плодородните почви у нас?
Института има поглед върху плодородието на почвите в страната, защото ние определяме категориите на земите. Република България има сравнително добри почвени ресурси, като най-плодородни се характеризират черноземните и тъмносивите горски почви, намиращи се в Северна България- това е Житницата на страната. Землищата на всички области на север от Стара планина са богати на плодородни земи, подходящи за зърнено-житни ,слънчоглед, царевица, захарно цвекло и още много земеделски култури. Много добри са земите в части от областите Видин и Монтана, както и цялата Плевенска област. Безспорен Първенец в отглеждането на житни култури е Добричка област. Там арендаторите в добри години получават много високи добиви от пшеница ,царевица, слънчоглед.
В Южна България също има плодородни почви. Това са смолниците, канелените и алувиално-ливадните почви, особено в Пловдивска, Пазарджишка, Ямболска и Бургаска област. В тези райони, в сухи години, когато липсват валежи понякога се провалят реколтите, както стана тази година, но в нормални години има условия за получаване на добри добиви от засетите култури. Земите в Южна България, особено Пловдив, Ямбол и Бургас са много подходящи за зеленчукови и овощни култури. Основният проблем в момента там е намаляване на поливните площи. При подсигурено напояване, както в момента има елитни семена и превъзходна селскостопанска техника добивите от тези култури могат да бъдат много високи и да задоволяват не само българския пазар, а да има и достатъчни количества за износ.
За опустиняване на почвите в страната все още не може да се говори има по засушливи райони в Южна България в особено Петричко, части от Хасковска област, но няма трайна тенденция за тези процеси, въпреки че в програмата за опазване на почвите заложена и точка по този показател за борба срешу опустиняването.“, коментира още проф. Кръстева.
„Препоръките на нашия Институт е да се провежда държавна политика и контрол върху количествата на внесените минерални торове използването на хербициди и други химични препарати, за да могат земеделските земи да се запазят в добро здраве, защото здравата почва произвежда и здравословна храна. Все пак трябва да има контрол, защото трябва да оставим почвата чиста и ненарушена и за бъдещите поколения, тя е един жив организъм“, заключи Кръстева.
