С около 700 млн. евро повече са предвидени за българските общини по кохезионните фондове в предложената многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 година. Това представлява увеличение с 8% спрямо предходния програмен период, обясни кметът на Габрово и модератор на конференция на високо ниво в София, посветена на кохезионната политика на ЕС Таня Христова в интервю за БНР.
Според нея най-големият проблем за достъп на средствата вероятно ще се състои в съфинансирането на общинските проекти, което се предлага да бъде между 30 и 60% от стойността им. „Това за българските общини ще бъде непосилна задача, тъй като ние и сега имаме немалък процент съфинансиране, който често се увеличава като финансово измерение, предвид налаганите финансови корекции и непризнати разходи. Допълнително увеличаване на нашето финансиране, особено в контекста и на националните ни регулации, които не ни позволяват взимане на кредити и поемане на дългове, също би могло да се счита като потенциално ограничаване на достъпа до фондовете. Предизвикателството ще бъде заедно с държавата да бъдат намирани подходящите варианти, в които това съфинансиране да бъде осигурено и да работи за постигане на по-голяма собственост и отношение към тези проекти. Когато се споделя финансовият ангажимент и качеството на резултатите е доста по-видимо.“, каза Таня Христова.
„Кохезионната политика за България е най-важната политика на ЕС, защото тя осигурява реална добавена стойност за всички нас и е изключително важен инструмент, който е доказал, че работи за намаляване на различията и предоставяне на конкретни резултати за нашите граждани“, обясни кметът на Габрово и добави, че основните предизвикателства, отразени в многогодишната финансова рамка, включват глобализацията, необходимостта от развиване на иновации, дигитални технологии, справянето с бежанския поток в рамките на ЕС, инвестиции за преодоляване на промяната на климата и социалното включване.
