Очакваме 10% ръст на цените на земеделската земя, заяви Стайко Стайков, шеф на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи
В Добруджа има сделки за 2000 лв. за дка земеделска земя, но това не е показателно за пазара. Въпреки това основните тенденции на пазара да има ръст от 10% на цените на нивите.Това каза Стайко Стайков, шеф на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи по време на семинар във Велинград на тема „Състояние и тенденции на пазара на земеделска земя в България. Комасационни проекти на БАСЗЗ“. Организатор на събитието бе Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) и в него участваха г-н Стайко Стайков, председател на УС на Асоциацията, г-н Радослав Манолов, член на УС на БАСЗЗ, г-н Ивайло Иванов, член на УС на БАСЗЗ и г-н Кирил Стоянов, началник отдел „Регистри и управление на държавните земеделски земи” в Министерство на земеделието и храните.
Динамичен пазар
Според Стайко Стайков отбеляза, че пазарът на земя в момента е изключително динамичен и с разнородни участници. За последните 7-8 години са сключени сделки за 11 млн. дка, или над 30% от земята е сменила собствеността си, допълни още той. От БАСЗЗ очакват и тази година в определени райони да бъде отбелязан ръст на цената на земеделската земята между 5 – 10%. „Макар и в района на Добруджа да има сделки за 2000 лв., това не може да бъде показателно за пазара”, каза г-н Стайков. По данни на Националния статистически институт се наблюдава постепенно увеличение на пазарната цена на земеделска земя. През 2014 г. средната цена за декар у нас е около 700 лв., като през 2013 г. тя е била около 600 лв.
Стайко Стайков прогнозира стабилизиране и умерено повишаване и на наемните цени. За 2015 г. се очаква ръст на рентата с около 5%. Най-ниски са цените на рентите в Хасково – 20 – 25 лв./дка, а най-високи са в Добрич – 85 – 100 лв./дка и в Силистра – 65 – 85 лв./дка. Според председателя на Асоциацията, през 2016 г. ще се наблюдава намаляване на предлагането на земя, но повишаване на броя на „трудните сделки”. Тенденциите за следващата година включват и увеличаване окрупняването на земеделски земи и сделките на вторичния пазар.
Комасация
Радослав Манолов, член на УС на БАСЗЗ, представи успехите на Асоциацията в комасацията, а именно завършените шест проекта върху 44 хиляди дка. земя в селата Катунец, Смядово, Друмево, Раздел, Студена и Момина църква. Той отбеляза, че в тези землища броят на имотите е намалял повече от три пъти, а средният им размер се е увеличил с до 300%. По този начин имотите на участниците са концентрирани в желаните от тях масиви, а позитивен ефект се наблюдава дори и върху тези, които не са се включили в комасационните проекти. Към момента Асоциацията има открити процедури за комасация на 15 землища, като през 2016 г. се очаква броят им да нарасне.
Кирил Стоянов, началник отдел „Регистри и управление на държавните земеделски земи” в Министерство на земеделието и храните, представи водещи европейски практики на държави с дългогодишни комасационни програми (Германия, Холандия, Франция, Белгия, Испания, Швеция, Финландия, Дания, Австрия, Португалия). Техните проекти включват уедряване, пътища, магистрали, ЖП линии, природни паркове, водни течения, напояване, отводняване и обновяване на селата. В Турция например са завършени комасационни проекти с площ над 50 млн. дка, а други 20 млн. дка са в процес на разработка. Целта на турската държава е да достигне 90 млн. дка комасирана площ до 2023 г. В следствие от комасацията и модерното напояване в Турция са успели да постигнат спестяване на водата с 64%. Също така развитието на хидромелиорацията е довело да двойно повишаване на добивите и разширяване на видовете култури, които могат да се отглеждат.
Законодателни промени
Ивайло Иванов, член на УС на БАСЗЗ, представи темата „Законодателни промени в сектор „Земеделие“. Той съобщи, че дългоочакваният доклад на Световната банка ще представлява основния документ, въз основа на който ще се осъществи планирането на дейностите по финансиране на проекти за развитие на сектор „Хидромелиорации” в рамките на програмен период 2014-2020 г. на Програмата за развитие на селските райони. По предварителните заявки на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), докладът на Световната банка ще бъде база и за изготвянето на бъдещата реформа на поземлените отношения в рамките на т.нар. „Кодекс за земята”. В него ще бъде включен и най-важният за мнозинството от собственици на земеделска земя въпрос – комасацията или окрупняването на собствеността на поземлените активи, каза още той. Иванов допълни, че Кодексът за земята трябва да включва практически всички действащи закони, касаещи земеделието. Според експертът, целите, които трябва да изпълнява Кодексът, са ефективно и модерно българско земеделие, намаляване на административната тежест и оптимизиране на разходите по управление на земеделските активи. „Всяко законодателно решение е добре да бъде подплатено със съответната материална обезпеченост и информационна инфраструктура, за да бъде наистина ефективно”, заключи г-н Иванов.
