„По информация от Центъра за оценка на риска по хранителната верига в трупните траншеи на площадките за загробване са загробени значителен брой животни, засегнати са 1700 населени места от 179 общини в цяла България и 130 хиляди домашни свине“, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева пред депутати. Според нея сега контролът на площадките за загробване вече е по-важният проблем. С оглед на бъдещия риск от замърсяване на подпочвените води в процеса на гниене Министерство на околната среда и водите (МОСВ) е разписало Стратегия за проучване и мониторинг на изградените трупни ями. „Мониторингът ще показва дали настъпват промени в показателите на подземните води“, каза министърът на земеделието. „Ще се извършват до 3-4 сондажа за големите ями и 1-2 сондажа за по-малките ями. Всичко това ще се определя според собствеността на площадката на имота и е ангажимент или на индустриалните обекти, когато са на тяхна територия, или на местните власти, когато е общинска територия.“, коментира още Десислава Танева.
Всяко населено място трябва да има план за действие, както и одобрена площадка за загробване на животни при поява на каквато и да е болест с епизоотичен характер.
Обикновено пикът на заболяване на свинете от Африканска чума по свинете (АЧС) е през лятото и от земеделското министерство и от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) следят всяко място за има терен, на който да се загробват при определени условия засегнатите от болест животни. Всяка община трябва да има и специален план за действие. Това е част от пътната карта за готовността и превенцията на заболяването, категорична бе Танева.
