За 2018 г. има потвърдени 17 огнища на високопатогенна Инфлуенца по птиците (ВПИП). 9 от тях са във ферми за водоплаващи птици (патици) и 4 за птици от кокошев вид ( 3 при кокошки носачки и 1 огнище при бройлери). Заболяването не е констатирано при диви птици през тази година.
Щамът на инфлуенца, който се констатира в страната от 2016 г. насам е H5N8.
Приблизително около 815 000 са птиците, които за умъртвени по хуманен начин при ликвидиране на тези огнищата, от които около 750 000 са при кокошки носачки.
Редица стъпки и мерки са предприети с цел превенция срещу разпространението на болестта. Два са основните фактори играещи роля в разпространението на заболяването. Дивите водоплаващи птици играят ролята на „резервоар“ на вируса и са основен източник на пренасяне на вируса сред домашната популация птици. При сезонните миграции те участват в разпространението на болестта в отделните държави и континенти. За страната ни съществува риск, тъй като през територията ѝ преминават два миграционни пътя на диви птици.
Вирусът се разпространява аерозолно (чрез въздуха), лесно и бързо може да зарази домашните птици както при директен контакт с диви, така и индиректно чрез замърсени материали (фекалии напр.), съдържащи високи концентрации на вируса.
Едновременно с това имаме струпване на ферми с водоплаващи домашни птици в определени територии на страната. Водоплаващи домашни птици също са „скрити носители“ на вируса и често заболяването преминава безсимптомно и без клинични изяви.
По тази причина мерките за превенция при домашните птици са насочени предимно към засилена биосигурност в птицевъдните обекти, забрана за отглеждане на открито на птици (за да се ограничи контакта с диви птици или техни екскременти), засилена честота на лабораторен контрол във фермите (взимане на вирусологични и серологични лабораторни проби), клинични прегледи и ветеринарен контрол с цел ранно откриване на евентуална инфекция, а когато тя бъде потвърдена, бързото ликвидиране на появилото се огнище и извършване на дезинфекция са ключови елементи за минимизиране на риска от по-нататъшно разпространение в страната.
