От Българската асоциация на малинопроизводителите и био-ягодоплодните настояват за законодателство за скъсяване на веригите за доставки
От Българската асоциация на малинопроизводителите и био-ягодоплодните (БАМ-я) са едни от малкото организации на производители, които на последния Консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство представиха позиция относно подобряването на работата в сектора, съобщи за Агрозона Божидар Петков, председател на асоциацията. В позицията си те са отбелязали 13 краткосрочни и 9 дългосрочни мерки, които се отнасят за ОСП след 2020 г. Сред исканията на манилопроизводителите за мерките в близък план на първо място стои изплащането на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци или поне ½ от нея в периода януари-февруари, за да могат стопаните да имат нужните им в началото на годината средства. От асоциацията настояват приемът на заявления по схемата за „борба с вредителите през зимния период“ също да стартира с началото на годината, а плащането да е най-късно през март-април. Боровинките и къпините също трябва да бъдат включени в схемата за зимните обработки, като се увеличи и броя на третиранията и броя на одобрените по схемата препарати, казва Божидар Петков.
Въпреки че има напредък в областта на държавните помощи, от БАМ-я настояват да се разпише подобна схема, която да се отнася до препаратите, технологиите и инсталациите, свързани със защита на овошките от въздействието на климатичните промени – студове, ранни затопляния, слани, градушки. Добър пример са ацетиленовите оръдия, които вече се използват в България, коментира председателят на БАМ-я Божидар Петков. Фермерите настояват и за схема за държавни помощи за борба с икономически важните вредители. В областта на малино-и ягодопроизводството най-опасен е дрозофила сузуки.
От БАМ-я препоръчват и в областта на плодовете и зеленчуците да се създаде наредба, подобна на Наредба 26 за храните от животински произход, която да регламентира директните продажби и късите вериги на доставки, както и да се подпомогне достъпът на земеделските стопани до социални програми за заетост, въвеждането на субсидирана заетост и държавна помощ в подкрепа на миграцията на сезонни работници и създаване на добри условия на труд и пребиваване.
Поради високата цена на водата за напояване, стопаните, които отглеждат ягоди и малини, настояват тя да бъде коригирана.
Въвеждането на начин за стимулиране на производството на плодове и зеленчуци за индустрията с обратно начисляване на ДДС и субсидиране на производството на ягоди и малини за индустрията с гарантирани двустранни договори са още едни от исканията на фермерите.
Контролът на вноса чрез въвеждането на изисквания и допълнителни документи, референтни цени и инструменти за защита на родното производство също е залегнало в пакета от мерки за подобряване на сектора в краткосрочен план, казват от БАМ-я. Пример в това отношение е недопускането на продукция, третирана с неразрешени в България препарати за растителна защита, коментира Божидар Петков.
ОСП след 2020 г.
– Увеличаване процента на субсидиите между браншовете в зависимост от производствените им разходи – актуализиране на технологични карти пример в зърнопроизводството процент на субсидията е над 30% от себестойността на 1 кг продукция, а при плодовете и зеленчуците по малко от 5%;
– Увеличаване на националните доплащания за чувствителните сектори като “Плодове и зеленчуци”;
– Изваждане на сумите за обвързаната подкрепа от таваните за директни плащания за новият програмен период;
– Създаване на програма с европейски средства за защита на земеделските култури от климатичните промени и тяхното въздействие върху тях;
– Програма от ЕС за създаване и внедряване на иновации за намаляване и/или замяна на ръчният труд в земеделското производство – комбайни, роботи за бране на ягоди;
– Включване на ягоди, малини, къпини, боровинки и череши в схемата за обвързано подпомагане за отглеждане на тези култури в неотопляеми култивационни съоръжения за осигуряване на българският пазар със свежи извън сезонни плодове;
– Създаване на програма за допълнително финансиране на „планински продукт“, на български сортове, застрашени от изчезване, борба с почвената ерозия и други;
– Създаване на програма за интегрирана растителна защита с цел намаляване използването на химически препарати в селското стопанство с 50% по примера на Германия;
– Създаване и приемане на закон за браншовите организации.
