Изграждане на 63 нови ракетни площадки и 2 командни пункта, както и въвеждане на самолетен способ върху територии, които не попадат в обхвата на ракетна защита – това включва моделът за превенция на природни бедствия на земеделското министерство, стана ясно от презентацията на Емилия Манолова, директор Дирекция „Анализ и стратегическо планиране“ в МЗХГ, по време на Шестата Национална среща на земеделските производители в България. Събитието е организирано от АЗПБ и се провежда в курорта Златни пясъци. В модела е заложено още възможностите на противоградната система да се използват за изкуствено увеличаване и преразпределение на валежите, за да се противодейства на суши и наводнения. Предвижда се още използване на системи за наблюдение и предупреждение при опасни климатични явления.
Самолетният способ осигурява защита между 61% и 100%, а ракетният е значително по-неточен. Освен това в населените места е забранено да се стреля с ракети, следователно земеделските земи около градовете остават незащитени, каза по време на събитието Атанас Кацарчев, началник на кабинета на министъра на земеделието. Предвидено е в началото на въвеждане на самолетния способ пилоти да бъдат наемани от чужбина, вероятно от Латинска Америка, докато бъдат обучени родни специалисти. Вече са проведени разговори с пилот от Аржентина като той е споделил, че се постигат до 100% защита. По думите на Кацарчев минимум 60% защита е доста добър процент.
За да се осъществи моделът по начина, по който е предвиден, Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ ще се преобразува в държавно предприятие, посочи Емилия Манолова. За 2019 г. са планирани приблизително за борба с неблагоприятните климатични явления 30 млн. лв, те ще бъдат разпределени така: 10.5 млн. лв от държавния бюджет, 13.5 млн. – от фермерите и 6 млн. лв – от застрахователите.
Размерът на вноската от земеделците е планирана да се определя на база заявените за подпомагане през предходната година обработваеми земи и трайни насаждения. До 30 ноември ще е срокът, в който всеки земеделец ще бъде уведомяван за размера на дължимата вноска, а сумата се очаква да бъде платена до 31 януари на текущата година. Индикативен размер на ставката, въз основа на която се определят вноските – 0,50 лв./дка обработваема земя и трайни насаждения. Предвиден е индикативен принос на земеделските стопани за бюджета на държавното предприятие – около 13,5 млн. лева годишно.
Основният подход при създаване на модела за управление на риск трябва да обединят в обща система за противодействие на неблагоприятните явления, свързани с климата, превенцията, инвестициите и обезщетяването.
Като недостатъци на настоящата система за борба с неблагоприятните климатични явления Емилия Манолова посочва, че превенцията е предимно насочена към градушките, но в същото време голяма част от площта на страната остава незащитена. Друг недостатък е, че значителен финансов ресурс се насочва за преодоляване на последици от вече случили се събития, а не за превенция. Минуси са и това, че стимули за застраховки получават само определени подсектори и дейностите не се дофинансират.
Заради нарастващия брой на предизвикателства, свързани с климата, за развитие земеделието е необходима адекватна и цялостна система за управление на риска, обобщи Манолова.
