Живка Гроздева, член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България, изрази сериозни резерви относно предложенията за Закон за Земеделска камара и Закон за представителните браншови организации. В интервю пред Агрозона тя подчерта, че тези законопроекти не са спешен дневен ред за земеделския сектор, който е изправен пред много по-големи предизвикателства като цени, работна ръка и напояване. Гроздева изрази опасения, че форсирането на подобно законодателство може да бъде мотивирано от стремежа на някои големи организации да придобият монополна позиция и да заглушат различното мнение.
Каква е конкретната позиция на Асоциацията на овощарите в България по отношение на двата предложени законопроекта – Закон за Земеделска камара и представителност на браншовите организации и Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти?
- Считаме, че земеделските производители са адекватно представени и към момента, независимо от наличието или отсъствието на подобен законодателен акт. В земеделския сектор и неговите подсектори – овощарство, зърнопроизводство, животновъдство – вече функционират и са регистрирани множество браншови организации. Позицията на Асоциацията на овощарите в България е, че такъв закон би могъл да въведе допълнителна формалност и в известна степен да регулира определени взаимоотношения, което само по себе си не е негативен аспект. Нашата Асоциация, например, е възникнала по вътрешна необходимост – овощарите от района на Карнобат са видели смисъл в обединението, без наличието на външен натиск или законодателна рамка. По-голямо притеснение обаче предизвиква наблюдението, че част от неправителствения сектор в земеделието полага значителни усилия за форсирано въвеждане на тези закони, което може да бъде продиктувано от стремежа за придобиване на монополна позиция.
Знаете ли кой предлага този закон?
- Няма как да кажа имена, но изненадващо за мен те са представители на наистина големи организации. На срещата в Министерството на земеделието и храните аз пред всички им зададох въпроса: Господин (еди кой си), на вас какво ви попречи досега някоя организация, която е извън правилата или регламент, за да прокарате интересите за сектора, който представлявате? Цялото това нещо идва от организации, които са големи и твърдят, че са най-представителните, най-големите и имат самочувствие за себе си. Те казват, че зад тях стоят хиляди членове и в същото време тези организации твърдят, че имат нужда от такъв закон. Аз задавам въпроса: Защо искат да има такъв закон? Подобен закон би ли дал повече гласност на всеки земеделски производител или може да търсим тъкмо обратната теза, че тези организации искат да придобият монополна позиция. На това разчитат те с един такъв закон. Ако трябва да се спрем като целесъобразност на един от двата законопроекта, със сигурност това е законопроектът, който предвижда постигането на определени критерии от всяка една браншова организация за представителност на различните нива-областно, регионално и национално. Това е най-близко до нашето виждане за работата на една неправителствена организация и изобщо за начина, по който една браншова организация трябва да отразява и защитава интересите на бранша, в чиято полза работи.
Какви конкретни критерии за представителност би предложила Асоциацията на овощарите, за да може една браншова организация да бъде призната за представителна? Трябва ли тези критерии да включват площ, обем на продукцията или брой членове/стопанства?
- Трябва да се помисли върху критериите. Смятам, че всеки един подсектор, както например нашият сектор за производство на плодове, трябва сам за себе си да анализира и да проведе широк диалог с представители на самия сектор. Трябва да има и диалог между различни браншови организации в сектора, какъвто е сектор „плодове“ и заедно да се изговорят кои са удачните критерии. За да не стане така, че вместо да свършим нещо полезно, сме направили нещо, което е в ущърб на всички. Не трябва да се бърза. Аз виждам у някои колеги опити да се бърза, да се форсират нещата. Създава се едно изкуствено напрежение.
Това ли е дневният ред, който вълнува бранша?
- Това определено не е дневният ред, от който се вълнува земеделският сектор. За мен е необяснимо, предвид колко сериозни предизвикателства има във всички сектори на земеделието. Сега се намираме във време, което е трудно да се произвежда каквато и да е земеделска култура. И в момента си говорим за подобен закон, когато сме на финала на годината и трябва да мислим за следващата селскостопанска кампания. Какво се случва с цените на торовете, цените на продуктите за растителна защита. От къде ще намерим работна ръка и какво ще е заплащането й. Специалистите всяка година са все по-малко. Как ще намираме средства за инвестиции и т.н. Напояването също е сериозен проблем. Призовавам да не се бърза с критерии, с прецизиране на един такъв закон. Да се даде време и да не се поставят срокове от две или четири седмици. Другото нещо, което ми прави много негативно впечатление са колегите, които бързат и на дневен ред им е много важен един такъв закон за браншовите организации, че те представлявайки огромна маса от членове, сякаш не интерпретират много правилно проблемите, необходимостите на своите членове. Ако тръгнем да питаме фермерите по стопанствата кои са спешните им проблеми, от какво се страхуват, надали ще кажат, че проблемът им е липсата на закон за браншовите организации.
Това ли е причината министър Тахов да подчертае, че до момента подобен закон за браншовите организации не е срещал единодушие в сектора.
- Да смятам, че министър Тахов беше абсолютно прав в становището си. Между самите земеделски производители не съществува темата, че дадена браншова организация пречи на другата. Хората просто нямат такъв проблем. Те искат да станат член на браншовата организация, която считат, че най-добре ще защитава техните интереси. Това е „проблем“, който се повдига през последните две-три години от едни и същи браншови организации. Те твърдят, че имат господстваща позиция, но това сякаш не им е достатъчно и искат да елиминират другите браншови организации. Те искат да не се чува другото мнение. Винаги трябва да има възможност да се чуват различните позиции. Различните земеделски производители имат различни визии за стопанство, за производство, за пазари., за технологии на отглеждане, за административната тежест. Всеки един земеделски производител трябва да има възможност да представи своето виждане и да бъде чут и не само в рамките на браншовата организация, а и пред органите на управлението в лицето на МЗХ, ДФЗ и всички структури, които имат отношение към земеделието.
Тези законопроекти, разписани в този вид, устройват ли Асоциацията на овощарите в България?
- Не, не ни устройват. Промени със сигурност трябва да бъдат извършени. На срещата присъстваха представители на браншови организации, които са юристи по професия и много аргументирано и ясно посочиха слабите места на тези текстове към момента. Пак казвам, аз не можах да чуя убедителен аргумент от деятелите за въвеждането на такъв закон за браншовите организации. Техните аргументи не ми прозвучаха сериозно защо трябва да се бърза да има подобен закон. Против Закона за аграрната камара съм, защото такова обединение на всички сектори в земеделието може да дойде след години от самия сектор. Тогава, когато самото земеделско съсловие срещне необходимост. Ние виждаме на политическата сцена какво противоборство е, а си говорим за мащабно обединение на всички сектори в земеделието. Аз съм била свидетел, че при първата ситуация, когато трябва да се разпределя бюджет между подсекторите, те се изпокарват. Да виждаме спасението и решението в едно голямо обединение, което ще защитава еднакво интересите на всеки един подсектор, мисля, че е несериозно. Най-малкото което е, трябва да си зададем въпроса защо са създадени такива големи обединения в Западна Европа и каква е тяхната цел и функция, защото със сигурност не е тази, която се интерпретира в България.
