Количеството на водния ресурс в световен мащаб намалява прогресивно. Проблемът е толкова назрял, че вече съществува специално понятие, което го обобщава – „воден стрес“. Той се появява тогава, когато нуждата от вода надхвърля наличните количества за определен период от време или когато качеството на водата е лошо и ограничава нейната употреба. Доклад на програмата за околна среда към ООН обобщава, че до 2025 г. повече от 2,8 млрд. души в 48 държави ще живеят в условия на воден стрес. Повечето от страните (40) се намират в северната, западната и субсахарсктата част на Африка. Макар на пръв поглед проблемът да изглежда далеч от нашата страна, реалността всъщност е друга.
Още през 2008 г. Европейската агенция за околна среда публикува данни, според които девет европейски страни могат да бъдат поставени в категорията на засегнати от водния стрес. Една от тях е България.
Свикнали да фигурираме в негативните класации и статистики, сякаш никой не обръща внимание на предупрежденията. Тук обаче не можем просто да махнем с ръка и да пренебрегнем проблема, който ежегодно се задълбочава, а мерките, които до момента се предприемат по въпроса, не са адекватни на сериозността му.
Водата и земеделието
Почти две трети от валежите се изпаряват от земята или преминават в растенията. Но не това, а човешката дейност и неефективното използване на ресурсите, са ключовите фактори за възникването на дефицита. Сред основните водоемки отрасли е земеделието. Световният фонд за защита на дивата природа (WWF) цитира данни, според които близо 70% от прясната вода, до която имаме достъп, отива за земеделски нужди. Това е над два пъти повече от потреблението на индустрията и домакинствата.
Проблемът с намаляващите количества прясна вода се задълбочава и от климатичните промени. Всяко от предишните три десетилетия е било по-топло от всички останали предходни. Тази тенденцията датира от 1850 г. насам. А първото десетилетие на 21 век е било най-горещото в историята досега. Сушите вече не са изненадващо явление, а все по-често срещана реалност. Липсата на валежи, точно когато те са най-необходими, е ужасът всички земеделски производители. Все повече реколти от различни култури биват унищожени или са със силно влошено качество в следствие на липсата на влага.
Въпреки напредъка на технологиите и развитието на добрите земеделски практики, слънцето, дъждът, силният вятър и градушката и днес, както преди десетилетия, подчиняват стопаните на капризите на времето.
Жега
„Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана. Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар.“ За съжаление, все по-често си припомняме тези думи на Елин Пелин от разказа „По жътва“. И то не без повод. Защото почти толкова въздействащи са и факти с давност, много по-близка до настоящето.
За съжаление засушаването е на път да се превърне във все по-често явление по нашите земи, а водата – във все по-ценен ресурс. Съществуват прогнози, че през следващите няколко десетилетия у нас се очаква затопляне и редуциране на валежните количества. Особено силно ще е изразена тенденцията през топлото полугодие. Намаляването на валежните суми неизбежно ще рефлектира отрицателно върху количеството на водните ресурси. Очакванията са речният отток да намалее с до 30-40%.
Глад
Разумното и ефективно използване е най-важният ход, за да се предотврати едно динамично задълбочаване на кризата. По данни, цитирани от WWF, между 15 и 35% от водата, използвана в земеделието се потребява неустойчиво (както знаете, терминът „устойчиво развитие“ означава развитие, което посреща нуждите на настоящето, без да подрива възможността бъдещите поколения да посрещнат своите нужди). Освен това около 60%, т.е. между 1,5 и 2,5 трилиона литра, от използваната за земеделски нужди вода, се губи всяка година.
Според проучванията, сред основните причини за загубите са: използването на поливни системи с множество течове по тях, избор на неподходящ терен и отглеждане на влаголюбиви култури, които не са пригодени за условия на съответния регион. Неустойчивата употреба на вода води и до промяна на нивата на подпочвените води и намаляването им.
В същото време обаче няма как да избягаме от истината, че за да е успешна реколтата, не може да се разчита единствено на валежите. Напротив, предизвикателството пред аграрния сектор е още по-голямо предвид факта, че населението на света нараства с невиждани досега темпове и за изхранването му ще са нужни все повече храни. Ето как изглежда това в цифри: според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, до 2030 г. ще е необходимо производството на хранителни продукти да се увеличи с 50%, а до 2050 г. то трябва да се удвои.
Решения и алтернативи
Хубавото е, че освен проблеми, има и решения. Има поне три алтернативни варианта за напояване, които минимизират загубата на вода като в същото време утоляват жаждата на растенията. Това са: събиране на дъждовна вода, използване на отпадна вода и капково напояване. Всички тези методи освен че пестят ценния природен ресурс, имат и положителен икономически ефект – съществено могат да редуцират сметката за вода на производителите.
Методът на събиране на дъждовна вода съвсем не е нов. Той е добре познат още от древността, но сега, когато въпросът с недостига на вода стои все по-остро, може би е време отново да обърнем поглед към него. Дъждовната вода в общия случай е мека и в нея няма съдържание на химикали. Тук, разбира се, има и изключения в случаите на силно атмосферно замърсяване, но дъждовната вода по съществото си е най-естественият източник на влага за растенията. Допълнителен неин плюс е, че не е минала през обработка с химикали (не е хлорирана). Употребата й може да предотврати нуждата от използване на чиста питейна вода за непитейни цели. Преди инсталиране на система за събиране на дъждовна вода обаче е препоръчително да бъдем запознати с нормативната база на съответната страна/регион.
Използването на отпадна вода за земеделски нужди намалява количеството на потребения като цяло ресурс и вдъхва „втори живот“ на водата – вместо просто да отиде в канализацията, тя служи за напояване. В много производства се потребява значително количество вода например за измиване на плодове или зеленчуци. Тази вода, вместо да бъде изхвърлена, може да се използва отново.
Има дори специално въведен термин за отпадната вода от домакинствата и баните – „сива вода“. Генерира се от домакинства, които не са свързани към канализационната система. Според ООН тя е особено подходяща за повторна употреба. „Сивата вода“ представлява между 50 и 80% от водния ресурс, който потребяват домакинствата, и има потенциал за редуциране както на разхода на вода, така и на сметките за нея.
Капковото напояване – то се препоръчва за постигане на висока ефективност на употребата на вода при напояване, тъй като влагата е концентрирана точно там, където е нужна – до стеблото на растението, и лесно може да достигне до кореновата му система. На час разходът обикновено е в диапазона 2-20 литра, но варира в зависимост от използваните системи. Тази система изисква значително по-малко човешки труд, намалява загубата на нутриенти, ерозията на почвата и растежа на плевели. Друго преимущество е, че листата на растенията остават сухи, а това редуцира риска от заболявания. Освен това не е необходимо заравняване на полето. Плюс е и че системата може да използва негодна за пиене (отпадна) вода, като по този начин бъдат комбинирани алтернативните начини за напояване.
„Никога не знаем стойността на водата, докато кладенецът не прекъсне“ е казал Томас Фюлер, английски историк и духовник. Не е нужно да чакаме кладенците да пресъхнат, за да оценим природния ресурс. Нека започнем да използваме водата по-осъзнато и по-ефективно. За да я има.
Анета Стефанова
