Отива си една трудна година, която промени човеците, подложи на изпитание волята
на цялата нация и отне много любими хора от нас, а други беляза за цял живот след срещата с COVID-19. Въпреки всички препятствия и независимо от трудностите, всеки ден имахме на трапезата си хляб. И не само. Българските земеделски производители и хората от хранителната индустрия не позволиха нито за миг да има дефицит на храни. А сигурността за насъщния дава спокойствие и увереност в този труден момент. И макар все още животът да е ограничен от забрани, тревогата за храната е последното нещо, което сега притеснява българите, защото знаят, че ще има какво да сложат в чиниите си. Тази сигурност за хляба е константа, която трябва добре да се оценява.
Земеделците са невидимите герои на отминаващата си година.
На тях никой не им пляска от терасата. Разбира се, те и нямат претенциите за първото място, което без-
спорно се пада на лекарите. Малцина обаче си дават сметка през какво минават хората, които работят
на полето, онези които транжират месото преди да стане на пържоли и как се чувстват хлебарите, които
се пекат заедно с хляба край пещта.
А новата година вече чука на вратата. И всички се надяваме да бъде по-добра, хората да са здрави, сити и щастливи. Нивите да се отрупат с класове, а оборите да бъдат пълни с животни.
