„Зеленото злато” – така наричат любимия на милиони хора по цял свят шамфъстък. Причината за тази слава са големите приходи, които носи, при това основната продукция се получава не от диворастящите, а от плантациите.
В България шамфъстъкът е известен още като фисташка, идващо от руски. На гръцки е фистика. Елините наричали това растение фистикия. Най-големите производители на фисташка в света са Иран, САЩ, Турция, Сирия, Китай и Гърция. Има сериозно производство от Средна Азия и даже в Мадагаскар и Австралия.
За България това е сравнително нов вид, подходящ за отглеждане на източни, югоизточни, югозападни и южни открити склонове на надморска височина до 500-700 м.
Екологичната му ниша позволява залесяване там, където не е възможно да се извлекат стопански ползи от други растителни видове. Създаването на
плантации от фисташка е дългосрочно и надеждно
влагане на капитала.
Плодовете се оценяват 3-4 пъти повече от тези на ореха и бадема.
Шамфъстъкът съдържа масло, протеини, витамини, ензими и минерални вещества. Консумира се в свежо състояние или печен, и е голямо лакомство. Използва се в суров вид и след различна обработка в сладкарската промишленост, при производство на качествени колбаси, диетични продукти, продукти за отслабване, в медицината при лечение на черния дроб и жлъчката, лечение след дълго залежаване, детокс на организма и много други.
Нашенските евъргрийни на „зъботрошачките“
За разлика от най-популярните ядки, които са продукт на черупчести овошки като орехи, бадеми, лешници, фъстъци, кайсиеви ядки и т.н., на българския пазар традиционно се предлагат и друга гама – слънчоглед, леблебия, царевица и тиквено семе, наричани на шега от някои „зъботрошачки“. Разликата е, че те не са плодове на дървовидни растения, а семена от различни по произход култури.
И ако за царевица, слънчоглед и тиквено семе е ясно откъде произхождат, незапознатите трябва да знаят, че леблебията, отличаваща се с приятен плътен вкус и по-ниска цена,
всъщност е най-обикновен нахут.
Това обяснява и повишения интерес към нея през последните години, тъй като наравно с така широко „рекламираните“ орехи и бадеми например, нахутът има задължително присъствие във всички примерни менюта за диети и здравословни режими на хранене.
Тези ядки са част от голямото семейство Бобови и съдържат много протеини, манган и витамин Е. Отличават се с ниско съдържание на мазнини, което ги прави особено подходящи, ако сте решили да отслабвате. Нахутът е ефективен източник на антиоксиданти и ценни хранителни вещества, които доставят на организма най-необходими компоненти. Една шепа нахут дневно ви осигурява достатъчно количество енергия.
България е сред един от сериозните производители на нахут през последните години, тъй като той е най-сухоустойчивата бобова култура и е отличен предшественик на зърнено-житните култури.
Трендът за броя земеделци остава положителен от 2015 г. насам. Субсидиите за протеиновите култури към момента
възлизат на около 30 милиона лева годишно.
Макар да имат имидж на „зъботрошачки“, не се плашете от редовната консумация на тиквено и слънчогледово семе. Напротив – дневна доза в размер на около шепа от тях е препоръчителна заради полезните вещества в състава им. Любителите на здравословното хранене препоръчват обаче да не ги консумирате в печен и осолен вариант, а съвсем сурови – под формата на добавка към всякакви салати, смутита и крем супи.
Автор: Любомира ТОНЕВА
