Есенната оран е основна обработка на почвата за лозовите насаждения. Извършва се след гроздобера, през ноември, а на юг от Балкана, където преходът към зимата е по-плавен и няма резки студове, може и в началото на декември. При изораването част от корените се разкъсват, но когато процентът на тези повреди не е голям, отрицателни последици не се забелязват. Затова дълбочината на оранта се съобразява с разположението и развитието на корените на лозите, както и с почвения тип. Тя не бива да е повече от 23-25 см. Само на по-леките песъчливи почви може да е по-дълбока, но не и над 28-30 см, така че горният слой да попадне отдолу. С това обръщане не само че се унищожават развиващите се до късна есен плевели, но много плевелни семена попадат на голяма дълбочина, откъдето по-трудно поникват или въобще не могат да поникнат.
В малките лозя можете да използвате малогабаритен трактор или да работите на ръка.
Голямо е значението на тази обработка за влагозапасяването на почвата. Тя позволява водата от есенно-зимните валежи да проникне на голяма дълбочина, за да се използва от растенията през време на вегетацията им. Ето защо трябва да се извършва напречно на наклона. Така браздите възпрепятстват оттичането на водата, а с това и изнасянето на плодородна почва. При работа с плуг почвата се обръща към двата реда лози. Така в средата между редовете остава открита бразда, която задържа водата от дъждовете и топящите се снегове.
