Лалетата, нарцисите, минзухарите и зюмбюлите са любими пролетни цветя, които впечатляват с красотата и разнообразието си. Луковичните култури могат да украсят всяка градина, да я изпълнят с краски и аромати. Често се отглеждат и в контейнери на балкона и терасата.
Засаждането на тази група цветя в градината е най-добре да се направи през есента, но се случва това да стане и през пролетта. Есенното засаждане е по-оптимално, тъй като до настъпването на студовете луковиците успяват да се вкоренят в почвата и да не загинат от студовете.
Първи в градината ви ще покажат цветовете си кокичетата, след това ще се радвате на зюмбюлите, нарцисите, лалетата и фритиларията. Късните сортове лалета и нарциси също ще радват окото ви. Ако направите точен избор с подходящи видове и сортове растения, то ще се радвате на продължителни багри в двора.
Ето някои от най-важните правила за засаждане на тази група култури:
Правило 1. Засаждането: Мястото на засаждане и подготовката на почвата са от съществено значение за успешното отглеждане на луковичните растения в двора. Разрохкайте добре почвата преди засаждането на луковичките. Можете да внесете и компост. Трябва да добавите речен пясък, когато теренът е глинест, като осигурите по 2 кофи на всеки квадрат. Изкопайте дупките и поставете в тях посадъчния материал, като луковичките трябва да са във вертикално положение.
Правило 2. Сроковете: Най-добре е да засадите луковичните култури през есента, октомври. Но ако есента е топла, то можете да работите и през ноември. Всичко зависи от конкретните условия. Важно е обаче да не е много топло, защото в противен случай растенията ще започнат развитието си и могат да загинат през зимата.
Правило 3. Дълбочината: Съществува едно общо правило за дълбочината на засаждане и то гласи, че тя трябва да се равнява на 2-3 височини на луковицата. Посадъчният материал от лалета, нарциси и зюмбюли се настанява на 10-20 см под повърхността на почвата, а дребните – на 9-10 см.
Правило 4. Разстоянието: Големите луковици изискват повече пространство, затова те трябва да се настаняват средно на 12 см една от друга. Важно значение тук има и визуалният ефект, който искате да постигнете, затова трябва да се съобразите и с него. Дребните луковички могат спокойно да се развиват и на 5-7 см една от друга.
Правило 5. Типът на почвата: Песъкливите почви попиват бързо водата. Глинестите пък запазват влагата по-дълго време. Това е важно да се отчете, когато планирате засаждане на един или друг тип луковични култури. За да разрохкате глинестия терен, внесете в него смес от пясък и компост, а за дрениране можете да насипете дребни камъчета в ямките за засаждане.
Правило 6. Водата: Първата поливка се прави веднага след засаждане. Влагата ще осигури развитието на кореновата система.
Правило 7. В саксии и контейнери: Лесно ще настаните луковиците в саксии и контейнери. Съдът трябва да е голям и с дренажни отвори. Сложете на дъното слой керамзит, за да изтича излишната вода. След това насипете почва до нужната дълбочина за засаждане на луковиците. Поставете посадъчния материал и засипете с почва на 2 см от ръба на саксията. В саксии и контейнери луковиците се садят по-гъсто, отколкото в градината.
Правило 8. Защитата: Ако сте засадили луковички в саксия, то имайте предвид, че те могат да се справят със студовете, само ако посадъчният материал не е прекалено близо до стените на съда. За по-добро презимуване завийте съдовете с изолиращ материал или ги приберете в мазето, където температурата не превишава 13 градуса. Използвайте пластмасови съдове за засаждане, тъй като керамичните могат да се напукат.
Правило 9. Засаждане на слоеве: Можете да засаждате луковичните култури на слоеве както в градината, така и в саксиите. Те трябва да се наредят според срока им на цъфтеж. Най-отдолу се слагат тези, които цъфтят най-късно – лалетата, например. След това се слагат минзухарите и зюмбюлите, а най-отгоре – кокичетата. Така ще си осигурите постоянен цъфтеж в продължение на няколко седмици.
Правило 10. Покоят: Луковиците се нуждаят от покой. Има два варианта, в които те могат да прекарат този период. Първият е да ги оставите да престоят в почвата, но тук рискувате да издребнеят и да се изродят. Вторият е след като листата отмрат и дойде лятото, да извадите луковиците и да ги съхраните до засаждането им на хладно, тъмно и проветриво място.
