Заради социалното блокиране по времена пандемията от коронавирус хората обърнаха внимание на производството на местни продукти за хранене, на аборигенните сортове и локалните видове растения. И САЩ не са изключение в това отношение.
Червеният чесън „Инчелиум” се явява един от най-старите сортове чесън в Северна Америка, който почти е излязъл от употреба и не се призвежда с търговски цели. Пандемията от коронавирус обаче стимулира интересът към местните култури и промени правилата на играта, съобщават от www.agroxxi.ru.
Своето име този вид чесън получава заради мястото си на развитие – Инчелиум се намира в щата Вашингтон, САЩ, а идеята да се раздава посевен материал възниква у Линда Маклин директор на индианския резерват Колвил по време н провеждането на семинари свързани с производствената безопасност по време на пандемията от COVID-19.
„Ние решихме да разкажем за това как се отглеждат местните храни и затова започнахме да раздаваме на участниците на семинари пакети с луковици от червения чесън „Инчелиум”, към който прилагахме и напечатани инструкции за това как да се сади и отглежда културата, как да се готви, а също така и за ползата от чесъна за здравето”, разказва Линда Маклин.
„Този сорт чесън не се отглежда с търговска цел, но той е възхитителен и стана толкова високо оценен заради вкуса си още през 1990 г. Вкусът на чесъна е мек и е подходящ за печене, – казва Маклин. – Всъщност чесънът не е червен изцяло, а на него се появяват червени линии, които стават още по-забележими, когато луковицата се изпече”.
Маклин и нейния екип раздават повече от 100 луковици по време на две мероприятия, а също така изпращат десетки скилидки по пощата на местните жители, които не са могли да присъстват лично.
„Получихме много по-силен отклик, отколкото очаквахме – казва Маклин. – Наложи се да поръчаме допълнителни количества чесън заради невероятното търсене, което стана по време на събитията. Получихме поръчки от хора от Аризона, Канзас, Канада и из целия щат”.
„Всяка скилидка червен чесън в луковиците, която сме раздали, израства и дава свои собствени луковици, които ще бъдат събрани през следващата година, – казва тя. – След няколко години по такъв начин ще се получат излишъци и тогава ще можем да прославим червения чесън като местна култура още по-широко”.
