Традиционното производство на чесън замира заради ниските изкупни цени, оплакват се в разгара на кампанията по прибирането на луковиците в село Садина. Поповското село е едно от големите в региона, което от край време се отглежда културата, споделя кметът на населеното място Хриска Тодорова пред БТА. И докато в недалечното минало полята с чесън в землището са били близо 500 дка и местната кооперация е организирала изкупуването и продаването, то днес се засаждат не повече от 100 дка. “Хората постепенно се отказаха – заради ниските изкупни цени и трудното намиране на пазари”, коментира с нескрито съжаление Тодорова. Земеделските стопани разказват, че производството на чесън е и трудоемко занимание – всичко се върши на ръка. Проблеми има и с наемането на сезонни работниците, защото трудът на открито през летните горещини не е от най-приятните занимания, казва Тодорова. Наред с това, за да се произведе качествена стока, всяка от дейностите по отглеждането на културата трябва да свърши навреме. Ако закъснееш със сеенето, с пръскането, с копанта и с ваденето – не се надявай на добра реколта”, категорични са местните производители.
В добри години от декар тук се е произвеждало близо тон чесън. В момента обаче нещата са се променили. В момента стопаните чистят чесъна и се разбира, че има доста “болен”, заради неблагоприятните климатични явления в различните етапи на развитието на културата. Въпреки това местните се надяват, че заради качеството на своя чесън ще намерят пазари. Разчитат предимно на продажби на дребно – до 10 кг, а на едро продават на търговци от Асеновград, които идват на място. В момента килограм чесън се търгува за 5 лева.
Хриска Тодорова допълни, че името на садинския чесън е известно от години. “Ние си пазим сорта и сеем само от него. Защото с вкусовите си качества превъзхожда другите. Предимството му е, че не е много лют и е “добре дошъл” на всяка българска трапеза”, категорична е тя.
