Бюрократичен стоп пред фермерските храни: Регулациите са готови, но липсва политическа воля за внасянето им в Народното събрание
Въпросът за нормативното регулиране на малките обекти за производство на храни, фермерските продукти и занаятчийските производства отново излиза на преден план в навечерието на поредните парламентарни избори. Въпреки че пакетът от законодателни промени в Закона за храните и Закона за занаятите е подготвен от експертите на Министерството на земеделието и храните и е синхронизиран с европейските регламенти още преди година и половина, неговото внасяне в Народното събрание остава блокирано на политическо ниво.
Липсата на специфична правна рамка за микропредприятията не само възпира развитието на кулинарния туризъм, но и поставя в неравностойно положение най-талантливите български производители, принуждавайки ги да оперират в условията на правна несигурност. Паралелно с това, остарелите методи за контрол и липсата на съвременна дигитална инфраструктура (AI и блокчейн) задълбочават пропастта между администрацията и реалния сектор.
Гергана Кабаиванова, основател на платформата Pendara.bg и дългогодишен застъпник за местните храни, споделя, че е банално да се изказва по темата за хиляден път, но въпросът защо производителите са тласкани към сивата икономика остава критичен. Според нея този проблем осезаемо се отразява на избирателната активност, тъй като засегнатите хора са в пъти повече от официално ангажираните в едрия хранителен бизнес.
„Идват избори и въпросът защо най-талантливите ни производители на храни и създатели на гастрономически преживявания в туризма са принудително тласкани към сивата икономика е сериозен. Той осезаемо се отразява на избирателната активност, защото тези хора са в пъти повече от избирателите, ангажирани в хранителния бизнес, за който има ясно национално законодателство,“ сподели в профила си в социалната мрежа Facebook Кабаиванова.
Към днешна дата стартовият пакет от регулации за домашните и занаятчийските храни е завършен, но нито един от последващите министри не е намерил смелост да придвижи тези промени.
Стартовият пакет от регулации за домашните, фермерските и занаятчийските храни беше завършен преди година и половина. Експертите от МЗХ си свършиха коректно работата и предложенията за ЗИД на Закона за храните, Закона за занаятите и ЗПООПЗПЕС бяха синхронизирани с действащото европейско законодателство. След това обаче нито един от последващите министри не внесе тези промени в Народното събрание. Ако все пак някой министър се престраши да вкара тези съвсем семпли промени (които на практика ни въвеждат едва в XX век), чак тогава ще започне същинската пазарна промяна,” обясни Кабаиванова.
„За да работи пакетът, като следващ етап е необходима инициатива и от страна на Министерството на туризма и Министерството на културата, за да могат туристическите и културните прояви с храни да бъдат валидирани като такива, вместо към тях да се прилага общото изискване на чл. 26, ал. 1 от Закона за храните и статутите по ЗУТ. Сами по себе си тези регулации няма да работят и няма да бъдат успешни, ако не се въведат със съвременна дигитална и вече AI инфраструктура. Иначе казано – ако порочната схема „консултанти-БАБХ“ продължи да продава copy-paste, аналогови HACCP планове за по една минимална работна заплата на соло и микро бизнесите, нищо, ама абсолютно нищо добро не ни чака. Все ще си е същото,“ категорична е Кабаиванова.
Въпросът кой министър на земеделието и храните ще си свърши работата и ще постави начална точка на този процес остава отворен. Към момента секторът дава шанс на Иван Христанов. Въпреки че времето му на този пост е силно ограничено, малките производители и общността около Pendara.bg разчитат той да даде поне малка светлина за действия в тази посока, за да спрат талантливите създатели на храни да бъдат заложници на административното статукво.
