Ноември е месецът, когато вече трябва да са прибрани всички късни зеленчуци – зеле, праз, моркови, целина, ряпа. Изключение прави само брюкселското зеле. Късните зеленчуци са студоустойчиви, но при рязко падане на температурите ще влошават качествата си. Ако почвата е замръзнала, почакайте да се размрази и тогава ги прибирайте, но ги използвайте с предимство, тъй като не са трайни.
Добре е да покриете засадените лехи, ако стане много студено. Магданозът се защитава с парникова рамка, върху нея може да поставите рогозка или суха шума. Така и през зимата ще берете прясна подправка. Пазете лехите с лук и чесън от вода, която се задържа в почвата. Младите растения загиват бързо поради недостиг на кислород.
Ако засетият спанак през септември има вече 9-10 листа, може да го приберете за зелена консумация през студените дни. Салатите, засадени през октомври, също е добре да се защитят от студа. За покритие използвайте клонки или сухи съчки. При силен студ покрийте и ровниците с още пръст и слама.
Освободените площи в градината подгответе за пролетните култури – наторете и обработете. Есента е време за залагане на компост. Растителните отпадъци от зеленчуците, трева, оборски тор, както и отпадъци от домакинството се натрупват на купчини. За да се осигури необходимият кислород за разлагане на отпадъците, е нужно купът да не се притъпква и уплътнява. Не поставяйте заразени листа от болести, коренища (троскот и др.), както и плевели със зрели семена. Добре е да се подготви почвената смеска, която ще ви трябва за отглеждане на разсадите. Смесете равни части почва и прегорял оборски тор. Добра е чимовката от ливади или необработваеми земи. Ако използвате почва от зеленчуковата градина, трябва да я обеззаразите.
