На първо четене бе приет Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предстои резглеждане в пленарна зала
Сформирана работна група ще разгледа постъпилите предложения за промени между първо и второ четене, решиха депутатите
Народните представители в Комисията по земеделието и храните в НС приеха на първо четене промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Новите разпоредби предвиждат, че имотите от държавния поземлен фонд ще се отдават само чрез търг, като местните стопани ще имат предимство.
Въпреки подкрепата от парламентарната земеделска комисия, собствениците на земеделски земи изразиха недоволство от някои от предложените промени и заплашиха със сезиране на Европейската комисия. Ключово изменение е въвеждането на доброволни споразумения, които ще влязат в сила след подписването им от 2/3 от земеделските стопани.
Според представителя на асоциацията на собствениците на земи Мирослав Каракашев, обаче, фактът, че за останалата 1/3 от земите и ползвателите, които не са подписали споразумението, ще се изготвя служебно разпределение на масивите – е нарушение на Конституцията.
“Частна собственост, която според Конституцията на Република България трябва да се пази и която е неприкосновена, в България се допуска тя да се разпределя как ще се ползва от административен орган”. Каракашев заплаши, че ако законът бъде приет в този вид, собствениците на земи ще сезират Брюксел.
“Големите земеделски производители, които доминират в голяма част от землищата, ще имат възможност да разпределят между себе си цялата качествена и обработваема земя, а на малките земеделски производители ще им бъдат предоставени неплодородни земи”. Така депутата от ПП-ДБ Свилен Трифонов коментира предложението за служебно разпределение на масивите.
Животновъди също изразиха становищата си по предложения ЗИД
“По отношение на чл. 24 смятаме, че има някои неточности. Не може водещо да е регистрацията на фирмата в съответната община, където ще се кандидатства за имотите – пасища, мери и ливади. Особено за животновъдите, трябва водещ да е животновъдният обект. В тази ситуация, мястото на регистрация на фирмата не трябва да има значение”, заяви по време на заседанието Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите в България.
“Втората тръжна процедура, след изчерпване на приоритетността по първата, трябва да бъде не между всички в общината, а между описаните в алинеите ползватели, т.е животновъд от друго населено място да може да участва във втора тръжна сесия”, допълни още той.
Независимо от контрапредложенията и мотивите “против” от страна на собствениците на земедеделски земи, законът единодушно беше подкрепен от депутатите и ще бъде представен за първо четене в парламента.
