Юрген Так, (ELO) пред Агрозона: Премахването на Втори стълб на ОСП ще има дългосрочни последици за фермерите

Малките ферми в риск: Ще оцелеят ли в новата ера на европейското земеделие?

Юрген Так, главен секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO) сподели в интервю за Агрозона, че в момента в Брюксел обсъждат премахването на Втори стълб на ОСП. Так обясни, че Европейският съюз подготвя цялостна трансформация на своята селскостопанска политика. Според него, тя предвижда по-целенасочена подкрепа за активни фермери, инвестиции в почвено здраве, по-справедливи плащания и свързване на екологичните цели с икономическата устойчивост.

Той посочи, че в отговор на нарастващите геополитически и климатични рискове, ЕС залага на дългосрочна визия до 2040 г., която включва четири стратегически приоритета: изграждане на привлекателен земеделски сектор, повишена конкурентоспособност, съвместимост с природата и жизнени селски райони. Визията включва също по-малко бюрокрация, опростени процедури за финансиране и цифрова трансформация на селското стопанство. Ключов елемент ще бъде нов модел на директни плащания, обвързани с реални резултати – особено подобрение на почвеното здраве.

Г-н Так, споделихте, че в Брюксел обсъждат премахването на Втори стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС. Как това ще се отрази на фермерите?

• Първият стълб на ОСП е за директните плащания към земеделските производители, за да може да се гарантира доброто функциониране на земеделския пазар. За тези, които определят политиките в Брюксел е ясно, че няма как да се развали този първи стълб без да се навреди на всичките земеделски производители в цяла Европа. Вторият стълб обаче беше добавен допълнително. Той не беше налице в началото. Вторият стълб засяга въпроси, свързани с опазването на околната среда и развитието на селските райони. С други думи парите, които са за Втория стълб имат влияние върху земеделието, но не буквално върху производителността в земеделието. Ако се спре финансирането по Втория стълб това няма да се отрази неблагоприятно в краткосрочен план, а в дългосрочен. В сегашния си състав Европейската комисия е съсредоточена в краткосрочното планиране. Не бива да забравяме, че бюджета по ОСП е голям в процентно отношение спрямо общия бюджет и много хора гледат на тези пари със завист.

От една страна Брюксел иска да съкрати бюджета за земеделие, а от друга страна очакваме присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Няма ли опасност Украйна да погълне всички средства за директни плащания?

• Ако Украйна се присъедини към ЕС, това ще ревизира модела на финансиране на ОСП, защото сегашният модел вече няма да е възможен за определени държави членки на Европейския съюз.

След като има промяна в начина на субсидиране, очаквате ли и промяна в селското стопанство?

• В дългосрочен план повсеместно земеделските стопанства ще стават все по-големи. Само големите стопанства ще могат да си позволят да инвестират достатъчно средства, за да отговарят на всички предстоящи регламентации. Земеделското стопанство се превръща в отрасъл, който е все по-високо технологичен. Ако искаш да инвестираш в последните технологии, няма как да не си голяма ферма.

Какво имате предвид?

• Искаме да направим така, че земеделските стопанства да отговарят на законните изисквания относно опазването на околната среда. За да го направят, трябва да използват нови технологии. Например, да се използват дронове или технологията, която се използва в земеделието да не вреди на почвите. Да се използват нови трактори и т.н. Трябва и нови технологии в напояването. Ако имате големи площи, които трябва да се напояват, това ще изисква и много разходи.

Не е ли това малко лицемерно отношението към малките фермери, за които се казва, че трябва да им се помага, а все по-голяма част от тях се отказват от селското стопанство?

• Наистина Европейската комисия предприема редица стъпки, за да може малките земеделски стопанства да не отпадат. Независимо кой отрасъл от икономиката вземете за пример-дали говорим за хлебопроизводители, супермаркети и други, виждаме , че стават все по-големи и по-големи предприятията. Би било илюзия да считаме, че същата тенденция няма да продължи и в земеделието .

Каква е Вашата визия за земеделието за следващите 10 години?

• Земеделието ще се води още повече от технологиите до такава степен, че земеделският стопанин вече няма да стои в трактора, а на бюро. Днес виждаме, че тракторите се управляват сами. Дори още днес сме свидетели, че земеделските стопани се превръщат в мениджъри. Друга тенденция, която виждам да се очертава е, че докато в момента очакваме от земеделския стопанин да предоставя храни и фуражи, в бъдеще от него ще се очаква да предоставя екологични услуги. Още днес сме свидетели сформирането на тези тенденции с улавянето на въглерод, с кредитите за биоразнообразие. Ще се оформят и пазари, свързани с подобряването на околната среда.

Съществува ли в близкото бъдеше възможност да ядем шницел от буболечки, вместо от телешко?

• От научна гледна точка, ако се вземе под внимание ръстът на световното население и нуждите от месо, тези две неща няма как да се съчетаят. Не мисля, че месото ще изчезне от нашия хранителен режим.  Според мен в бъдеще растителният дял в хранителната индустрия ще бъде по-голям от този на месото.

Какво ви е отношението към храните, които са отглеждани в епруветка?

• Научните изследвания показват, че свръхпреработените храни водят до множество проблеми със здравето. Когато говорим за свръхпреработени продукти, имаме предвид продукти, които започват от дадена суровина и биват преработени няколко пъти докато не стигнат до нашата трапеза. Ако се стигне до храна, генерирана в лаборатория, това ще бъде следваща стъпка в свръхпреработката на храните. Дори този тип храна, произведена в лаборатория, да намери своето място на пазара, според мен няма да задмине по дял храната, която в момента консумираме. Не мисля, че ще ядем храна от тубичка за паста за зъби.

Снимка: Агрозона