Водният сектор в страната е бил зарязан десетилетия и не се отнася само до недостиг на питейна вода в отделни населени места, а и с начина, по който се развива нашето селско стопанство, заяви бившият министър на околната среда и водите
„Има населени места с ВиК системи, които губят над 90% от водата. Няма бързо решение на проблема с безводието в България.“ Това заяви пред БНР Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите. Той уточни, че има решения, които бързо могат да подобрят в малка степен ситуацията.
“Водният сектор в страната е бил зарязан десетилетия и не се отнася само до недостиг на питейна вода в отделни населени места, а е доста по-дълбок проблем – той е свързан и с климатичните промени, с начина, по който се развива нашето селско стопанство, по който управляваме реките си, язовирите, които дори не знаем колко са”, обясни той.
Първото нещо, което трябва да се направи, е да се признае проблемът с безводието в неговата дълбочина, изтъкна Попов.
“Необходимо е изследване на всички измерения на водната криза. Необходими са доста сериозни административни и законови промени, които да променят начина, по който по принцип водите се управляват в България. Най-добър усет за промяна за хората е водопроводната мрежа – да се управлява много, много по-добре, а когато се инвестира в нея, да не се стига до намаляване на загубите с 5% или 10%, след като са инвестирани десетки милиони, а загубите да се сведат постепенно до 10%. В България има населени места с ВиК системи, които губят над 90% от водата. Колкото и вода да има в язовирите, много вероятно е да има режим, защото тази вода изчезва по пътя”, разясни Попов.
Той посочи, че срещата COP29 в Баку вече стигна до споразумение по този въпрос. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне.
Ако се включат водите на река Дунав, България става богата на водни ресурси, но ако се изключи Дунав, тогава не е богата, обясни бившият министър на околната среда и водите и подчерта, че проблем е и разрушаването на напоителната система, която е била много добре развита в миналото:
Ние не използваме водите на Дунав и не напояваме достатъчно добре Дунавската равнина, това има верижен ефект.
А дали си богат, или – не, зависи от това колко харчиш, а ние харчим по най-безобразен начин, така че колкото и да сме богати, в крайна сметка се оказваме бедни”, сподели Попов.
“Може би има места, където трябва да се изградят някои язовири. Дебатира се сега много въпросът с Черни Осъм, за да се снабди Плевен с вода. Главното нещо е поддръжката и управлението на съществуващата инфраструктура. Също и един по-съвременен подход за употребата на вода – както за напояване, така и за домашни нужди. Когато водата се използва по-ефективно, ще ни трябва по-малко, а ние сега я пилеем”, коментира бившият министър.
Увеличаване на цената на водата не може да се прави, без то да е свързано с истинско подобряване на нейното управление.
“Ако просто вдигнем цената, това няма да оправи нещата, трябва да се управлява по-добре. … Става дума за водни услуги, а всичко това струва много пари. Гражданите трябва да имат ясна представа колко сложен е целият воден процес, за да могат да имат и по-голямо уважение на доставка на добра питейна вода. И да са готови да платят адекватна цена за нея. Просто вдигане на цените ще има ефект на протест,” категоричен е Попов.
