Основите на медникарството като занаят са ориенталски. То идва по нашите земи с турското присъствие. Тогава съдовете за приготвяне на тяхната храна, били медни, разказа за „Агрозона“ Йоланта Ценова, потомствен медникар. Така с турското присъствие съдовете от мед стават част от бита на обикновените хора. Според етнографско проучване разцветът на занаята е около 1800 г., когато благосъстоянието на младо семейство се измервало в количеството медни съдове, които получава на сватбата си. „Един меден съд на практика е вечен, ако се използва правилно“, казва майсторката.
Модерното виждане за занаята
Йоланта разказва, че баща й е самоук медникар, постепенно и майка й усвоява занаята и така майсторството да се претворява металът в изкуство усвоява и Йоланта. От дете прилага уменията си. Казва, че причината да обича бакърджийството е това, че е харесала начина на живот на родителите й – живеели в къща и работили там. Днес Йоланта работи в дома на родителите си, за да не къса връзката с тях. Описва изделията, които прави, като малко по-различни от традиционната представа за бакърджийството. „Аз се старая да направя занаята по-модерен“, казва Йоланта. Стреми се изделията да имат реално приложение в съвремието – опаковки на вина,тефтери, фотоалбуми, бижута , тъй като джезветата, котлите и тавите вече все повече са сувенири. Благодарение ориентацията си към модерно приложение Йоланта доказва, че занаятът може да бъде и бизнес. „Когато вие намерите нишата в пазара, не е проблем да се издържате“, казва майсторката. Тя успява да реализира своите изделия дори в чужбина, благодарение на фирмата си.
Трудът си има цена
По думите й е спорно доколко откриването на съвременното превъплъщение на занаята е начин за запазването му. Много нейни колеги твърдели, че трябва да се съхранява автентичността. „Аз самата работя понякога по старата технология една чиния да се направи с 800 удара с чук, но това означава, че ако трябва по всяка една чинийка да ударя по 800 пъти, за да я оформя, тя ще струва наистина страхотни пари, което нашият пазар няма как да поеме. Дори на Запад няма как да поемат.“
Йоланта разказва, че ходи на много изложения в чужбина. При срещата си със занаята, хората изпитвали невероятно уважение. „Ние като занаятчии не би трябвало да се превръщаме само в артисти, които красиво да демонстрираме, трябва и да печелим от тези занаяти.“, коментира дамата.
Младите търсят лесната печалба
За съжаление все по-малко млади хора проявяват желание да се занимават с бакърджийство. Причината според Йоланта е, че има достатъчно много по-леки професии, в които се печели по-добре. Разказва обаче, че на Панаира на киселото мляко в Разград е показала занаята си на деца. Едно от тях било природен талант, разказва Йоланта. То обаче не продължило да се занимава с медникарство.
Майсторката е благодарна на своите клиенти за търпението и обратната връзка, защото с коментарите си те я учели на занаят. Споделя, че не й се е случвало да запази изработен предмет за себе си, защото в последните 20 години всичко, което прави, е поръчано от някого: „Няма как да му отнемете неговото щастие.“
Въпреки че работи и с други метали, за медта Йоланта казва, че е благодатен материал: „Металът е като човек – каквото и да напарвите с него, той Ви отвръща.“
