Приоритетната позиция на животновъдния сектор в Стратегическия план за развитие на селското стопанство през новия програмен период2023-2027 г. трябва да бъде видима. За това са категорични браншовиците, които участват в работата на Тематичната работна група (ТРГ)за Стратегическия план по Общата селскостопанска политика. Според бранша, предложеният към момента от земеделското министерство в ТРГ ранкинг, по престоящия прием по 4.1, 4.2 не извежда необходимото точкуване, което да даде възможност на проектите в животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството конкурентно да участват в надпреварата за финансиране. „Тук дори не говорим за конкурентно участие, а за приоритетно участие, тъй като тези сектори изначално не са сред онези 75%, които са били приоритетно финансирани през предходните два програмни периода“, затова се наричат приоритетни, уязвими, чувствителни и недофианнсирани, обясни за „Агрозона“ Янка Попова, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).
„Бяхме неприятно изненадани, че в проекто-ранкинга животновъдството присъства само проформа. Никъде в критериите не е отразен фактът, посочен в направения SWOT анализ, че секторите животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство се намират в догонваща позиция спрямо останалите сектори и имат нужда от изравняваща подкрепа през новия програмен период“, каза още тя и посочи: „По време на следващото заседание на ТРГ очакваме предложение за коригиран вариант на критериите за кандидатстване по подмерките 4.1, 4.2, 6.1 и 6.3.“ , съобразно изведените приоритети от SWOT анализа, и друго няма да приемем!“
„Притеснени сме, тъй като по някои от темите останахме меко казано изненадани от това, че на сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство не се отрежда приоритетна роля. Целта ни е да балансираме това неравномерно разпределение на подпомаганията, което се получи през предходните периоди на подпомагане и за което се говори в SWOT анализа на Института по аграрна икономика, давайки ясен приоритет на изостаналите”, каза още Янка Попова.
Предложенията във връзка с агроекологичните мерки също притесняват овцевъдите: „Това са изключително важни мерки, които би трябвало да бъдат заложени в стратегическия план и да имат много силен животновъден облик. Забелязваме липса на направления, които към момента работят много добре“, посочи 
браншовикът и допълни: „Абсолютен парадокс е, че вместо Министерство на земеделието, храните и горите да предлага работещи схеми, те ги махат, а Министерство на околната среда и водите ги подкрепя. Какво се цели с премахването на тези схеми, питат животновъдите. Имаме уверение, че ще се проведе спешна тристранна среща между Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на околната среда и водите и бранша, за да се изясни това абсурдно положение.“
По темата за хуманно отношение браншовиците срещат разбиране от МЗХГ. „Ние като асоциация предлагаме да се наградят ангажиментите по тази мярка, да има повече направления, които да могат да се комбинират при покриване на критериите. В момента България е страната в ЕС с най-ниски ставки за хуманно отглеждане на животни, като регламентът дава таван от 500 евро на животинска единица. Ето защо ние предлагаме направленията да бъдат повече от две и да могат да се комбинират помежду си“, каза още Янка Попова.
