Напада и крушата, дюлята, ореха, понякога и сливата
Този неприятел развива две поколения годишно и зимува като гъсеница, обвита в пашкулче, по пукнатините на дърветата, в цепнатини на коловете, в щайгите, в ниши из плодохранилища. Напролет гъсеницата се превръща в какавида, ат какавидата излита пеперуда. Тя не е голяма – 1,5-2 см при разперени крила, сиво-пепелява и през деня се укрива в сенките под листата. Надвечер започва да лети, мъжките и женските се чифтосват и скоро женските снасят яйцата си по младите плодчета. От тях се излюпват гъсенички, които се вгризват в плодчетата, достигат семенните кутийки и унищожават съдържанието им. След като се изхранят, се устремяват по дебелите клони и стволовете, за да търсят място за какавидиране. Какавидират и скоро се появява второто поколение пеперуди, най-опасното. Летят през юли, август и септември. Снасят яйцата и гъсиниците поразяват плодовете.
Мерките
Борбата с този неприятел е доста трудна. Поради силно разтегления период на развитие не може да се препоръча постоянен календарен срок за пръскане. Трябва да се разчита на по-чести обработки с препарати с продължително действие. С наближаването на беритбата задължително се използват препарати с къс карантинен срок. Много е важно да се поставят ловни пояси около стволовете на дръвчетата. Приготвят се от велпапе или друга хартия, може също да се използва слама или сено. Там гъсениците какавидират. Поясите се свалят през 10-15 дни и се изгарят заедно със загнездилите се в тях гъсеници.
