Основното торене на зеленчуковата градина се извършва непосредствено преди дълбоката оран, като торовете се заравят в дълбочина. Около 2/3 от годишната норма на фосфорните и калиевите торове се осигуряват именно тогава, а останалата – през пролетта при предсеитбената подготовка. Бързодействащите азотни торове се прилагат предимно предсеитбено. Тогава се внася 1/2 от годишната норма, а останалата – по време на вегетацията. Зеленчуците с къс вегетационен период (ранни картофи, ранно зеле, ранни краставици, салати, репички и др.) се подхранват еднократно, а тези с дълга вегетация (домати, пипер, патладжан и др.) – двукратно. След подхранването културите задължително се окопават.
Торенето на зеленчуковите култури се съобразява със запасеността на почвата с хранителни вещества. Това се постига чрез лабораторен анализ. Ако нямате възможност за това, то торовете се внасят ориентировъчно въз основа на примерни норми за отделните видове зеленчуци.
При отглеждането на зеленчуци торната норма зависи и от предшествениците. При добри предшественици тя може да се намали с около 20%, а при неподходящи, се увеличава до 30%. При напояване нормата може да се увеличи до 2 пъти в сравнение с отглеждане при неполивни условия.
Ефектът от торенето намалява, ако използвате веществата неправилно, внасяте повече от нормата, не се съобразявате с изискванията на отделните зеленчукови култури.
