Призовавам всеки да си купува българско кисело мляко, кашкавал, месо, за да помагаме на родния бизнес
- Г-н Иванов, какви ценови нива държат основните хранителни продукти и каква е тенденцията в това отношение?
Съществува един абсолютен стабилитет през последните 6 години по отношение на основните хранителни продукти. Цените на варивата се запазват на едни и същи нива, докато при захарта и олиото посоката е надолу.
Яйцата задържат доста ниска цена дълъг период от време. Стойността им е между 0,19 и 0,20 лв., което не е никак добре за българските производители, тъй като качеството е много високо и аз бих препоръчал те да се ориентират изцяло към експорта и да се възползват от това качество.
По отношение на сирената имахме един ценови катаклизъм от края на 2017 г. до средата на 2018 г. заради вдигане на изкупните цени в Западна Европа, но това предислоциране на малко по-високи равнища беше необходимо, тъй като много дълги години млечният пазар бе подценяван и цените бяха по-ниски от това, което трябва да взима браншът. Резултатът от това е, че българското производство се позасили, предлагат се по-качествени сирена и кашкавали. При маслото бяха отчетени доста вариации в следствие на процесите в Западна Европа през 2017 г. при големите производители на масло. Към момента е постигнато равновесие и не очаквам да се случи нещо сериозно следващата година.
Рибният пазар също се запазва стабилен, дори се забелязва тенденция в посока надолу. Сравнени с 2014 г. цените на рибата са с 15-20% по-ниски.
За брашното и пшеницата се даваха прогнози колко е лоша реколтата през 2018 г. Говореше се за 600 лв. на тон, но сега сме на равнища от 260-270 лв. на тон пшеница, а брашното поскъпна само с 0,04 лв. Реколтата през 2018 г. беше по-лоша от 2017 г., но в никакъв случай не бе малка, тя отново е на равнища с висок излишък. Сега се очаква много хубава реколта, само климатът да не сервира някоя беля.
По отношение на пилешкото месо е постигнат стабилитет на цените, който продължава повече от 10 години. Срещат се малки вариации покрай птичия грип и други болести, но след като преминат няколко месеца в паника, нещата влизат в мерките.
През 2017 и 2018 г. свинското месо тръгна надолу, но в момента се връщаме на равнището от 2014-2016 г. и се запазва постоянен тренд. Преди 10 години свинският врат е купуван на същата цена като сега.
- АЧС не повлиява ли на стойността на свинското месо?
Чумата изобщо не е повлияла. За щастие, нашите контролни органи успяват да локализират проблема и се борят добре. За съжаление, животновъдството е тежък отрасъл, капиталоемък и възстановяването на нивата му от преди години изисква големи периоди от време. За развитие там може да се говори за 20-30-годишни периоди, тъй като трябва да има биологично възстановяване на стадата. Там имат проблем и с кадрите. Затова призовавам всеки да си купува българско кисело мляко, кашкавал, месо, защото така помагаме на тези отрасли и можем да ускорим развитието им.
- Какво се наблюдава по отношение на плодовете и зеленчуците?
По отношение на плодовете и зеленчуците тенденцията също се запазва с малки изключения. В момента все още разчитаме на вносни зеленчуци, но това е поради чисто биологични, географски местоположения и климатични съображения.
Тъй като плодовете и зеленчуците са обвързани с климатични и други фактори, които не са под контрола на човека, там би могло да се случи всичко, просто трябва да се молим да няма такива неща – късни слани, силно дъждовно лято и др. Ако се случи второ толкова мокро лято за кореноплодните и лука, нещата на пазара ще станат леко драматични. Много зависи и каква ще бъде реколтата в Европа, тъй като сушата миналата година в Централна и Западна Европа е предпоставка за сегашните цени на картофите. Наводненията в оранжериите в Турция и Гърция доведоха до тези ситуации с цените през февруари с доматите. Всеки момент ще излязат българските домати и пазарът ще се наводни. Цените може би ще се задържат около Великден, но не се очакват ценови катаклизми.
- Ще стигнат ли цените на българските домати нивата на вносната стока?
Българската стока е по-скъпа, защото има по-високи качествени параметри. И ако този домат, който ние ядем цяло лято, е между 2 и 3 лв., то това е нормално. Доматът е хубав и има по-високи разходи за производство. Стандартният домат, машинно произведеният домат, който се поддава на повече технологии, по-евтиният, той не е хубав. Той е с високо съдържание на целулоза и недобри вкусови качества. Ние ядем хубав домат и радостното е, че масово хората, независимо от доходите, искат да ядат хубав домат. Лошото е, че българинът иска да яде най-хубавия домат на ниска цена. Няма как да стане.
- Запазва ли се наблюдението от предходни години, че най-високи стойности индексът на тържищните цени достига в периода февруари – март? Какви са очакванията за лятото?
Кривата на индекса тръгна надолу и в момента имаме световна тенденция за задържане цените на храните и за тяхното намаляване, на което потребителите много се радват, но аз не му се радвам, защото това не е добра тенденция. Това свръхнапрежение на конкуренцията на пазара на храни води до лошо качество, до лошо производство, води до недобро поставяне на българските производители като конкурентоспособност, защото главният шамар го отнасят именно те. Тъй като търговската верига е по-мобилна, тя може да реагира и загубите могат да се регулират, докато при производителите този цикъл е 9-6 месеца според производството и там, когато понесат удари, може повече да не могат да се изправят. Така че малко инфлация, когато тя е закономерна, води до развитие на пазара и до по-балансирани конкурентни подходи.
Това, което показва пазарът през последните три години, е че българинът забогатява, потребява повече количества от по-висококачествени стоки. По-прецизен е и по-избирателен е в покупките си. И може да се направи изводът за появила се средна класа, т.е. развитието е факт.
- На тържищата, които са под ваше наблюдение, как се представят производителите и каква е конкуренцията спрямо вносната продукция?
Добре се представят. Нашите тържища са организирани с търговци. Производителите, които са дислоцирани по тържищата, са по-големи и усвоиха добри търговски практики и работят добре и са високо конкурентни. Доста и от търговците интегрираха и производство, и търговия, но това са единични случаи.
- На практика на пазара какво е съотношението на вносна-родна продукция?
Зависи от сезоните. Ако погледнем целия спектър от плодове и зеленчуци, в летния сезон – април-септември, над 60% от продукцията е българска. Като по-малък е процентът в началото на периода и по-голям в края. Зимните месеци преобладава вносът. Предлагат се банани, портокали, вносни ябълки, макар че тази година имахме супер реколта от ябълки и търгуваме с още доста български плодове с високо качество.
Това, което не е добре в търговията е, че на дребно имаме лоша търговска практика. Надпреварват се прекалено много на брой играчи и след като не могат да реализират обороти, те започват да реализират необходимите им средства през цената. Затова наблюдаваме доста сериозна ножица между цената на едро и дребно. Ще дам пример: през 2018 г. картофите бяха 0,26 лв. на едро, а на дребно – 1,30-1,80 лв. Сега картофите са 1,10-1,15 лв. за кг на едро, а на пазара пак са 1,80 лв. Това е лоша практика. Но тази ножица не е следствие на по-високи логистични разходи, а е следствие на това, че пазарът ни е натоварен свръх много от играчи и само потребителят и конкуренцията може да коригира това.
- С какви трудности се сблъсква комисията при своите проверки?
Ние влагаме много усилия в работата си. Работи се синхронизирано, осъществява се постоянен контрол на стоковите борси, което досега не беше правено.
По отношение на проверките на тържищата се работи съвместно с органите на НАП и МВР. И въпреки много усилените контролни действия пак си наблюдаваме играчи, които не искат да спазват правилата.
Количествата проверявани стоки от контролната система на България за разлика от преди 10 години са със стотици хиляди тонове повече. Това принуди и големи части от сектора, който се занимава с търговия и разпространение на храни, да плаща и реални заплати, и данъци. Затова част от поскъпването на много от стоките се дължи и на това, че много фирми влязоха в белия сектор. Но това поскъпване не е лошо за обществото, то носи солидарност за некоректните играчи. Контролът дава своите ефекти и приходите се увеличават, тъй като законите са за всички.
- Кои са некоректните играчи на пазара?
Т. нар. мними земеделски производители, които ползват регистрация като земеделски производители и в същото време се изявяват като чисти търговци по тържищата. Те се явяват нелоялна конкуренция на родните производители. Така деформират пазара и спестяват данъчни сборове. Това ги прави силно конкурентно способни по некоректен начин. Мерките за борба с това явление се намират във високите нива на провеждания контрол в качествено и количествено изражение от цялата контролна система. И може би са необходими промени в режима на регистрация на земеделските производители и тяхното проявление на пазара.
- Колко тържищата и стокови борси останаха у нас след процеса на консолидация?
Стоковите борси са три, като най-голямата е Софийската стокова борса, където реално се извършва и 98% от търговията. Втора по дял е Национална стокова борса – Пловдив, третата е Българска стокова борса – София, като там почти не се извършват сделки към момента.
Активно действащите регистрирани тържища са 83, но реално най-голяма дейност осъществяват 8. Най-голямото тържище е Слатина-Булгарплод, то е и най-големият пазар на Балканите и покрива почти 40% от територията на страната като пазарен дял. Имаме и 1200 самостоятелни обекта, които са за директна дистрибуция. Системата вече е структурирана, но би могла да бъде много по-добра, с много повече прозрачност и качество на конкурентния процес. Извървя се труден път през последните 20 години, но нашата цел е да се постигне ниво на системата като в добрата стара Европа.
- Какви са другите приоритетите в работата на Държавната комисия по стоковите борси и тържища през 2019 година?
За 2019 г. сме си поставили задачата да достигнем най-малко нивата от 2018 г. Тогава успяхме да извършим около 3200 проверки. Осъществява се и постоянен контрол на стоковите борси, за да се гарантира прозрачност и равни права при сключване на сделките. По отношение на тържищата ще засилим съвместните дейности с другите контролни органи, тъй като практиката показа, че когато съвместните проверки са повече, те водят до по-ефективни действия и са много добра антикорупционна мярка. Продължаваме да се борим и срещу мнимите земеделски производители, защото този тип улеснен достъп не облагодетелства производителя, а лица, които спекулират с това име.
- Голям дял ли са тези лица?
Не са малко. Свободните играчи или т.нар. шанаджии, хора, които карат и движат стока с бусчета, са около 100 човека, които циркулират само в София и тяхното издирване е много трудно. Необходими са законодателни промени в това отношение, а и самият пазар да въведе някакви правила. В момента се срещат добри практики в някои тържища и самите те не допускат на територията си хора, които имат проблеми с плащането на данъци и закона. Браншовият контрол също трябва да се развива.
