Късното зеле, както и ранното, се развива най-добре при почвена влажност 80%. При късното зеле за поддържане на такава влажност се изисква по- чести поливки. Първоначално преобладава изпаряването от почвата. По- късно с образуването на листата се увеличава изпарението от листата. Най- голям е разходът на вода през периода, когато зелето се подготвят за свиване на зелките и началото на свиване на зелките, т.е. откъм 15 август до 25 септември. След този период, поради понижаване на температурата на въздуха, разходът на вода се намалява. През периода от засаждането до началото на свиване на зелките се полива през 8-10 дни, а при свиване през 6-7 дни. Разбира се, това е условно и трябва да се следи зелето.
През вегетацията се окопава 3-4 пъти. Едновременно с окопаването се внасят и торовете. Азотът се дава на два пъти: един път с първото окопаване и втори път заедно с втората доза фосфор – през август преди началото на свиване на зелките.
Късното зеле се напада от много неприятели – листни въшки, гъсеници, зелев молец и др. Затова борбата с тях трябва да се води навреме и упорито.
Реколтата от късното зеле се прибира през октомври, най- късно до средата на ноември, преди температурата да е спаднала под минус 5 – 7 градуса. Ако температурата е по- ниска, зелките замръзват и се повреждат.
