Няколко са основните фактора, с които лозарите трябва да се съобразят при създаването на нови лозови насаждения. „Преди всичко трябва да се съобразите с климатичните условия на региона и температурната сума и да подберете подходящите сортове за този район”, каза за „Агрозона” проф. Мирослав Иванов, селекционер в Института по лозарство и винарство (ИЛВ) в Плевен. Например, ако сте решили да си засадите в Троян асми или лозе, трябва да знаете, че там температурната сума е по-малка и трябва да подберете сортове с къс вегетационен период, тоест сортове, които узряват по-рано, за да могат да узреят навреме и да натрупат достатъчно количество захари.
Другото условие е почвата. Трябва да се направи почвен анализ, да се види най-вече какво е съдържанието на карбонати, тъй като при високо съдържание на карбонати на по-късен етап се появява хлороза, което може да доведе до загиване на насажденията. Причина за това е блокирането на желязото в почвата, поява на жълти петна по листата на лозите и трудност при осъществяването на нормална фотосинтеза, обяснява специалистът. „В зависимост от почвата трябва да се изберете и подходящата подложка за лозите, за да може тя да издържа на съответното съдържание на карбонати.”, дава съвет проф. Иванов. Засаждането може да бъде ръчно или механизирано в зависимост от размера на насаждението. Когато засаждането е на малки площи, се препоръчва да се работи на ръка. Първо трябва да се изкопае яма поне 40 см дълбочина, в основата й да се положи малко добре угнил оборски тор и върху него да се постави лозичката. „Препоръчвам чепчето, което е над нивото на почвата, да бъде покрито с почва. Леторастчето само ще излезе. На много места засаждат открито, но при силно засушаване през май и юни лозичките още нямат още добре развита коренова система и леторастчето тръгва да се развива, но под въздействие на високите температури и дефицитът на влага, те загиват”, обяснява селекционерът на ИЛВ. Затова е добре да направите малко хълмче около лозичката. Почвата, която е натрупана около пръчката, хем ще пази летораста, хем няма да му позволява да расте прекалено бързо нагоре. Така ще има по-добра корелация между надземна и подземна част на лозата.
Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта. Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година. Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.
Четете още: Лозичките от устойчиви сортове са хит в листата на Лозарския институт
