90% от завършилите обучението си в специалността „Аграрен бизнес“ на Икономически университет – Варна се реализират в своята професионална област. Това съобщи днес доц. д-р Мария Станимирова, ръководител катедра “Аграрна икономика”, която участва в последното издание на „Агрозона“ по радио „Фокус“. Акцент на предаването беше висшето селскостопанско образование.
В аграрната сфера се предлага образование на добро равнище, според нея. „Партнираме си успешно с колегите от УНСС, както и със съответните катедри в Стара Загора, Пловдив и Свищов“, посочи тя и допълни: „В университет като нашия приемът по специалността „Аграрен бизнес“ към катедра „Аграрна икономика“ е първо желание, съответно подредбата по специалности се осъществява при кандидатстването, а не по разпределение на кандидатите впоследствие. От тази гледна точка и при нас, както и в другите университети броят на местата с държавна поръчка е значително по-нисък в сравнение с предходни години и вероятно бройките ще бъдат усвоени още на първо класиране. Записването на класираните студенти във Варненския икономически университет е от днес до 14 юли.“
В специалност „Аграрна икономика“ на първо класиране всички бройки държавна поръчка са заети. Очаква се интерес и по отношение на платения прием.
През последните години Икономически университет – Варна активно си сътрудничи с практиката и се отчита наистина сериозното търсене на кадри. „Има какво да се направи по отношение на по-атрактивното представяне на аграрните специалности“, смята доц. д-р Мария Станимирова,“Със сигурност на входа виждаме много мотивирани младежи от семейства, които развиват аграрен бизнес. Работим с удоволствие с тях, защото са амбицирани да изучават спецификата на икономиката в селското стопанство.“
Обучения през юли
„Много са направленията, в които поставяме приоритет през последните години. Всеки семестър организираме посещения на стопанства по всяка дисциплина, както и поредица от семинари насочени както към земеделските производители, така и към нашите студенти. На 14 юли предстои семинар на Национална служба за съвети в земеделието на тема “Маркетинг и иновации при реализация на земеделска продукция”. На 25-26 юли предстои обучителен семинар към Камарата на независимите оценители в България, насочен към особеностите на оценяването на земеделски земи“, съобщи преподавателят.
„През годините сме се опитвали да предлагаме на колегите от бизнеса експертната помощ, от която имат нужда и на свой ред ние разчитаме на тяхната помощ да развиваме обучението по специалността, интереса към реализацията в аграрната сфера. Мисля, че осигуряваме много добри възможност за последваща реализация на студентите“, каза още тя.
Над 90% от студентите по специалността „Аграрен бизнес“ успяват да се реализират, и то още докато завършат. Една част от тях развиват собствен бизнес с помощта, която университетът предлага за кандидатстване по мерките от Програмата за развитие на селските райони. „Ние ги насочваме и за стартиране на собствен бизнес. Възможности за реализация има и в общинските и областните структури на земеделието, стажантските програми на Национална служба за съвети в земеделието, както и в големите аграрни фирми за производство и търговия на земеделски продукти, семена, торове и техника,“ казва доц. д-р Мария Станимирова.
Големите аграрни фирми търсят високо ниво на владеене на английски език, затова се обръща внимание и на езиковата подготовка на студентите.
Дисбаланс между търсене и предлагане
Във висшето аграрно образование съществува едно неравновесие между търсене и предлагане, посочи проф. Пламен Мишев от Университета за национално и световно стопанство. „Образованието е добре структурирано – има Аграрен университет в Пловдив, където са агрономите, в университета в Стара Загора са зооспециалистите, в София са аграрикономистите. За разлика от доц. Станимирова, той е е на мнение, че проблемът е в това, че макар бройките по държавна поръчка да намаляват всяка година, младите специалисти не отиват да работят по направление, поради което се получава дисбаланс. Висше и средно образование завършват доста младежи, но те не работят в сектора, където заплащането е изключително ниско. Поради това има недостиг на кадри в производството“, каза преподавателят.
Тенденция може да бъде променена с постепенното повишаване на заплащането и повишаване на атрактивността на сектора, по думите на проф. Пламен Мишев. В противен случай младежите ще продължават да предпочитат да работят във Великобритания.
Нивото на преподаване в аграрните специалности е добро, категоричен е преподавателят от УНСС. „Следим какво се преподава по света, стремим се да усилим връзките с практиката и т.н. Местата за обучение по държавна поръчка намаляват всяка година, и тази година са много свити. Всички бройки са запълнени. Част от специалностите могат да изпитат известно затруднение с намирането на хора, защото се конкурираме с по-атрактивни специалности като Международни икономически отношения, Финанси и Счетоводство. “, посочи проф. Мишев.
Има проблем с намирането на отговорни управленски кадри в земеделието
Проблеми с липсата на кадри в селскостопанския сектор има, но коронакризата повиши възможностите за наемане на кадри, каза Иван Парушев, зеленчукопроизводител от Варненско и партньор на катедра „Икономика“ в Икономически университет – Варна. Проблемът остава при набирането на служители на отговорни управленски позиции, на инженери. „Търсим съдействие от браншови организации и висши учебни заведение, с които си партнираме, за да достигнем среда, която е по-трудна за достъп, ако нямахме тези контакти”, посочи стопанинът.
„Имаме добро партньорство с катедра „Икономика“ в Икономически университет – Варна. По време на чисто практическите срещи, които провеждаме с научната общност и с млади земеделци успяваме да придобием знания. Приятно съм изненадан от интереса, който имат младите към динамиката на управление в земеделието“, каза още Иван Парушев.
