-Господин Върбанов, вашата оценка за прилагането на новата ОСП в България?
– Посоката и приоритетите, които бяха избрани от Министерството на земеделието и храните, според нас са правилни, при това Асоциация на земеделските производители в България взе дейно участие при формирането им. Но нашето мнение е, че доста се закъсня с подреждането на тези приоритети, защото те съществуваха и в предния програмен период, но останаха такива само на хартия. Големият проблем, който остава нерешен е, че за да излезем от настоящата ситуация – производство на суровини и тотален експорт, като така цялата добавена стойност отива в други страни, трябваше много по-задълбочено да се направи анализ на инфраструктурата, с която в момента страната ни разполага и за това дали тя отговаря на приоритетите. В зеленчукопроизводството, например, няма почти никаква инфраструктура. Какво ще се случи през лятото, когато фермерите произведат повече зеленчуци и няма борси, няма складове, няма хранилища? Заради липсата на такава инфраструктура и липсата на организация, на практика всички станаха зърнопроизводители.
-Имаше момент, в който се правеха борси и тържища…
– Правеха се. Имаше българо-немски проект. Имаше безвъзмездна помощ от страна на немското правителство, но заради липса на приемственост още през 2001 г. с новия политически кабинет на Министерството на земеделието, тези взаимоотношения бяха прекратени, а парите – безвъзвратно загубени. От 2001 г. до сега почти нищо не е направено в тази посока.
Но в днешно време съм категоричен, че ефектът от приоритизирането може да бъде много по-голям.
– Ваши колеги считат, че индикативния график за прием по ПРСР тази година е по-скоро в изгода на администрацията, отколкото на целите на ОСП?
– За най-голямо съжаление този индикативен график не е съгласуван с нас. А би било редно да се чуе мнението на неправителствените организации и по този въпрос. Бихме предложили тази година да стартират задължително дейностите по мярка 4.1, свързани с напояване – да се подкрепят земеделски производители, които искат да прилагат поливно земеделие.
– Какво друго по Програмата за развитие на селските райони биха искали да знаят земеделците?
– Трябва да се знае защо няма средства по мерките. Четири пъти по-големият интерес от възможностите за финансиране се обяснява с 20% по-малкия европейски бюджет и с минималното национално съфинансиране. Освен това прилагаме два пъти повече мерки спрямо предходния програмен период. И стартовият бюджет беше много по-малък. Ако стартовият бюджет беше двойно по-голям, нямаше да има толкова разочарование, щеше да има много повече одобрени проекти и стартът щеше да е значително по-силен. Нашата основна цел през тази година е да се увеличи националното съфинансиране. Някои страни прилагат до 50% национално съфинансиране – дават за земеделие толкова, колкото получават от бюджета на ЕС.
– Мислите ли, че мярката за преработка може да претърпи провал с оглед доказването на това че се работи с българската суровина?
– Ние сме асоциация, чиято основна цел е да защитава българските земеделски производители. Няма как ние да не се борим да се даде приоритет на производителите на български суровини. Това трябва да е национална политика. Точно заради липсата на такава национална политика стигнахме до тук, че над 75% от свинското ни е вносно, над 90% от говеждото също, така е и с голяма част от млечните продукти. В същото време на абсолютна безценица прекупвачите продължават да рекетират производителите. Ние сме доволни, че все пак беше дадена тежест на българските производители, макар нашето предложение да беше с за още по-голям изискуем дял на български суровини. Друг въпрос са отношенията между производители и преработватели. Заради проблемите и липсата на ясни договорни взаимоотношения производството на толкова стоки загина във времето.
– И все пак браншовите организации заедно с експертите на МЗХ и ДФЗ работят по нормативните документи.
– Да, така е. И не мога да не изтъкна с гордост, че много от предложенията на АЗПБ са приложени, по отношение както на Директните плащания, така и на ПРСР. Например наше предложение е да се даде срок на бенефициентите да стартират изпълнението на проектите. Предложихме го, защото се видя, че губим пари от това, че бенефициентите нямат ангажимент от такова естество, имат само срок от 2 години за изпълнение на проекта. Когато този срок е в края на програмния период и изтича, след като няма възможност за усвояване на средства от други фермери, ресурсът остава – няма как да бъде усвоен и го връщаме в Брюксел. Затова беше и извънредният прием по мярка 121 през септември – заради недобросъвестни земеделци, които не са заявили, че няма как да си осигурят финансиране, за да може средствата да бъдат преразпределени.
Стъпка напред е и това, че бенефициентите, които не могат да намерят средства за реализиране на планираните инвестиции, имат право в рамките на 6 месеца да се откажат от проекта без да дължат неустойка за това.
В момента се дава срок до 9 месеца за доказване, че има стартирали инвестиции по проекта, а ако има строително-монтажни работи – 1 година. Това ще даде някакъв положителен ефект за това максимален ресурс да бъде инвестиран и да остане в България. Това също беше едно от добре приетите предложения на АЗПБ.
– Има ли интерес на чужди инвеститори в земеделието?
– Това по-скоро са слухове, които се разпространяват в медиите. Реално погледнато чуждестранните инвеститори, които са се установили трайно със сериозни бизнес намерения у нас, може би са по-малко от пръстите на двете ми ръце.
– Оправдават ли се надеждите за прилагането на правното основание?
– От момента след възстановяването на земеделските земи през 2000 г. започна един период на подем след дълъг период на пропадане. И аз съм пледирал, в лично качество, и като министър, и като зам.-председател на Комисията по земеделие в няколко парламента, че трябва отношенията в сектора да бъдат регламентирани и че хората, които обработват чужда земя трябва да имат договори и много ясни взаимоотношения със собствениците. За да се виждат участниците в тези процеси и да има справедливост – т.е. хората, които си възстановиха собствеността, да получават някакви приходи. За най-голямо съжаление десетина години на този въпрос не се обръщаше внимание. Смятам, че беше тенденциозно. В архивите на Народното събрание всичко се пази и може да се провери – да се види колко предложения е имало в тази посока, особено в момента, в който станахме членове на ЕС и започнаха да се изплащат субсидии за това, че се обработва земя. Оказа се, че имаше некоректни хора, ползваха чужди земи, не плащаха и затова се получи това безконтролно разрастване на ферми. В същото време те получаваха за тази своя дейност и субсидии от ЕС. Нашата асоциация има много голям принос да се въведе нормативно изискване за правно основание – особено що се отнася до получаване на субсидии. Другото искане беше да се ползва в посока комасация, след като се разбра, че моментът за Закон за комасацията на собствеността е изтърван, защото това трябваше да се случи през 2001 г. – веднага след възстановяване на земята, когато все още ги нямаше тези големи стопански структури. Това беше една малка победа, но все пак победа, че в Народното събрание нормативно се регламентира комасацията на ползването. АЗПБ беше един от основните фактори това да се случи, да се регламентира и да се направят тези споразумения. Благодарение на тези споразумения в момента сме свидетели на това, че почти няма някой, който да обработва земя без да има правно основание за това. С много редки изключения по-голямата част от земята в България се работи комасирано. Повечето от арендаторите и от кооперациите са с дългосрочни договори – това е едно от изискванията и за получаване на финансиране от банките, и за кандидатстване по проекти пред фонд „Земеделие“. Така че все по-трудно ще могат да влизат нови субекти в бизнеса. На практика един чуждестранен инвеститор може да влезе в сектора или купувайки цели фирми, или сключвайки договор за партньорство.
– Има ли шанс монокултурното земеделие да бъде разбито?
– До монокултурно земеделие в България се стигна заради липса на политика. Никой не е водил политика да се развие зърнопроизводството у нас. Просто имаше натрупване на няколко обективни фактора по едно и също време, които допринесоха за това.
Но пък имаме и много положителни ефекти – към момента можем да се похвалим с едно много добро, механизирано зърнопроизводство. Един от най-големите производители сме на слънчоглед в Европа. У нас се използват модерни препарати и торове, щадящи почвата, просто вече има възможност да се влагат и повече средства в самото производство. Това дава положителни ефекти в опазването на околната среда. Друго, което не трябва да се забравя, е, че парите, които се дават като субсидии за директни плащания на площ отиват изцяло за рента. Почти няма рента под 30 лв./дка и спокойно може да се каже, че средната рента в държавата е почти на нивото на субсидиите, т.е. почти всички средства, които ще вземат зърнопроизводителите, изобщо производителите, ще отидат в цялото население като не бива да забравяме, че 90% от хората в България имат собствена земя. Рентите са социалният отдушник. Дори не мога да си представя ако хората, собственици на земи, не бяха започнали да получават ренти, откъде щяха да се издържат В цели общини, в цели региони единствените приходи са именно от ренти. И когато се каже, че влизат хикс милиарда в земеделието, трябва да е ясно, че не всички са за фермерите, а голяма част отиват директно при собствениците на земи.
– Твърди се, че много зърнопроизводители са започнали инвестиции в животновъдство, овощарство и зеленчуци.
– Понеже говорим за политики – тези, които в последните години се профилираха в зърнопроизводството, днес, в новия програмен период, когато се стимулират други отрасли, могат много лесно да се преориентират и към други сектори. Много по-лесно ще бъде на един фермер, който е натрупал опит в годините във всяко едно отношение – в производството, в бизнеса, в тегленето и връщането на кредити и работата с банки, да се преориентира и част от земите, на които гледа зърно, да бъдат използвани за отглеждане на зеленчуци, на плодове, за създаване на трайни насаждения, животновъдни ферми и т.н.
– Селскостопанска академия – ще допуснем ли да останем без наука?
– Истината е че моментът за истинска реформа беше изпуснат. В момента там все още работят хора, които са абсолютно немотивирани, обезверени, доста от качествените кадри са напуснали системата. В България имаше добри специалисти в тази структура, една част от тях отидоха да работят в чужбина, други – в частния бизнес, трети се спасиха кой както намери за добре. Категорични сме, че това така повече не може да продължава. За съжаление от доста дълго време никой не ни е попитал какво мислим. А що се касае до това имаме ли нужда от Селскостопанска академия – изобщо не го поставяме под въпрос. Имаме нужда от селскостопанска наука! Без нея не може да има прогрес. Нашата селскостопанска наука е свързана и с национална сигурност, генофонд и т.н. За съжаление обаче този въпрос винаги се подценяваше и много се политиканстваше с бъдещето на ССА. Стигна се до там да виждаме в новините, че е рухнал институтът Пушкаров, че хора излизат на мирни протести за това, че не са си взели половин година заплатите. Някой трябва да направи тази реформа. Днес, за най-голямо съжаление, резултатите са следните: почти никой не ползва вече български сортове царевица, почти никой не гледа български породи животни в областта на свиневъдството, същото се случва, доколкото имам информация, и в птицевъдството, и в говедовъдството. Има цели отрасли, които се развиват, без да се използват български породи. При пшеницата през последните две години – драстично намаляване на българските сортове. Да не говорим, че в Института в Генерал Тошево въобще няма селекционер по пшеница. Най-добрите селекционери напуснаха, излязоха от системата.
– Защо бизнесът не работи със ССА?
– Имаше периоди, в които чуждестранните фирми имаха предложения да правят нещо съвместно със ССА, с българската държава, защото ССА все още е държавна структура. Благодарение на нашите „далновидност“ и „гостоприемство“ всички тези фирми отидоха и си направиха базите в Румъния и на практика ни заобиколиха. В момента една голяма част от семената за българските фермери обаче са от Румъния. Ясно е, че трябва да има реформа и бихме дали някакви мнения, ако някой ни ги поиска. Това, което се получи е реално скъсване на отношенията между наука и бизнес.
– Българският фермер узря ли да мисли и от позицията на националната отговорност?
-Българският фермер отдавна е обществено ангажиран. Разбира се, има изключения. Ние като асоциация работим в посока всички да са обществено ангажирани, защото има цели региони, където няма никакъв друг бизнес освен земеделие. А там земеделските производители са тези, които се грижат и за църквите, и за училищата, и за домовете за стари хора…
