Отворените водоизточници могат да се окажат сериозна заплаха за свиневъдния сектор, тъй като крият потенциална опасност от пренасянето на Африканска чума по свинете. Това коментира Венцислав Славов, директор бизнес развитие в група “Аякс”. Подобни източници може да са реки и езера. „Миналата година в Румъния най-големият свинекомплекс бе ударен от АЧС и начинът по който влезе тя беше чрез водата. Оказа се, че фермата черпи вода от река Дунав. Тоест заразено прасе е паднало в реката, болестта е попаднала във водоизточника и оттам заболяването се е пренесло във фермата, където бяха унищожени 100 хиляди свине“, коментира Славов.
Според него обаче повече свинеферми у нас добиват водата си от дълбоко, най-често чрез сонди. И тук обаче се крие риск и той може да дойде до голяма степен от загробването на животните от големите свинекомплекси, тъй като лесно може да се заразят почвите и подпочвените води. „Представете си 40-50 хиляди животни, които са разположени на площта на един голям стадион. За тях ще е необходима наистина голяма дупка, която да се изкопае и лесно може да се стигне до екокатастрофа“, казва Венцислав Славов.
Задният двор плашат най-много свиневъдите
Задните дворове са най-големият проблем за момента понеже там няма никакви мерки за биосигурност, няма проследяемост откъде идват животните, къде отиват, с каква храна се хранят и по какъв начин. В това е категоричен Венцислав Славов. Разликата при индустриалните ферми е тази, че те подлежат на специален регистрационен режим, проследява се зърното, фуражите, животните. „Не можем да продаваме животни без да са маркирани, без да има участие на системата на БАБХ“.
Слеващата заплаха идва от живите животни. Те обаче са локализирани в гори и ловни стопанства и за тях трябва да отговаря Агенцията по горите и ловците. В момента БАБХ прави всичко необходимо да ги информира и тях какво да се прави, какви проби да вземат и как да загробват животните.
АЧС няма да удари само свиневъдния сектор
Освен свинеъвдния сектор ще пострадат много сектори, които вървят ръка за ръка с него, допълва Славов. На първо място ще бъде засегнато фуражопроизводството, защото ако няма животни, съответно няма да има и произведен фураж. „Трябва да споменем и всички кланици и месопреработвателни предприятия, които пък работят с тази суровина, защото там секторът също е много голям. Има над 100 кланици в България, които работят с българска суровина и съответно ако тя изчезне те ще отидат към фалит. Месопреработката пък, всички колбасарници и цехове, които работят с българско месо това ще удари и по тях“.
Спадът в произвеодството на свинско месо, на живи прасета би довел след себе си много загуби за доста сектори. Такива са повишени цени, внос на месо от чужбина и от Европа.
