Няма алтернатива на българския ориенталски тютюн в Родопите

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

В Кърджалийско и Гоце Делчевско няма алтернатива на българския ориенталски тютюн. Това каза директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия към Селскостопанска академия доц. д-р Мария Къшева пред Добруджа ТВ. Институтът по тютюна и тютюневите изделия в Пловдив е собственик на 12 сорта тютюн от групите Ориенталски, Виржиния и Бърлей. 9 от тях присъстват в сортова листа.

„Имаше периоди, в които се опитвахме да докажем дали има алтернатива на тютюна в някои райони на България. Оказа се, че единственото, което се отглежда там, е тютюнът. Това са например районите на Кърджали и Гоце Делчев, където се отглежда сортова група Басми, макар че и там през последните години се наблюдава инвазия на някои гръцки сортове Басми“, обясни доц. д-р Мария Къшева.

„Най-голям интерес има към българския ориенталски тютюн Крумовград 58, Крумовград 68, Крумовград 88, Крумовград 90. Тук са най-големите изисквания на фирмите, които изкупуват тютюн и те заемат най-голямата част от производството на български тютюн днес“, посочи българският учен.

„След 1990 г. имаше масово навлизане на чужди сортове по полетата в страната. Най-напред това се случи при едролистните тютюни Виржиния и Бърлей, след това и при ориенталските тютюни. Някои гръцки сортове като гръцка Басма и Катерини намериха широко приложение отново в македонската тютюнева област и изместиха част от българските сортове. Всичко това е свързано с комерсиалните сортове, които фирмите през определен период имаха интерес да изкупуват. Това бяха тютюни, които дават повече количество и не толкова високо качество. Радваме се, че през последните години има завръщане към сортове, които дават много добро качество, тъй като се промени и търсенето от фирмите, които изкупуват“, каза още доц. д-р Мария Къшева.

Институтът по тютюна и тютюневите изделия към момента има 50 служители, като 17 души от тях са научен персонал. Създавайки същинска наука по тютюна, работата на учените от Института е всеобхватна. И днес тя е с високи постижения в селекцията, агротехниката, растителна защита, технологиите на отглеждане и първична обработка на тази конвертируема култура – важна за тютюнопроизводството и цигарената индустрия у нас.

В Института съществува акредитирана лаборатория, извършваща анализите на тютюн и тютюнев дим. С работата й се обезпечава изпълнението на политиката на България по рамков документ за контрол на тютюна към Световната здравна организация.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА