Няма алтернатива на българския ориенталски тютюн в Родопите

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

В Кърджалийско и Гоце Делчевско няма алтернатива на българския ориенталски тютюн. Това каза директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия към Селскостопанска академия доц. д-р Мария Къшева пред Добруджа ТВ. Институтът по тютюна и тютюневите изделия в Пловдив е собственик на 12 сорта тютюн от групите Ориенталски, Виржиния и Бърлей. 9 от тях присъстват в сортова листа.

„Имаше периоди, в които се опитвахме да докажем дали има алтернатива на тютюна в някои райони на България. Оказа се, че единственото, което се отглежда там, е тютюнът. Това са например районите на Кърджали и Гоце Делчев, където се отглежда сортова група Басми, макар че и там през последните години се наблюдава инвазия на някои гръцки сортове Басми“, обясни доц. д-р Мария Къшева.

„Най-голям интерес има към българския ориенталски тютюн Крумовград 58, Крумовград 68, Крумовград 88, Крумовград 90. Тук са най-големите изисквания на фирмите, които изкупуват тютюн и те заемат най-голямата част от производството на български тютюн днес“, посочи българският учен.

„След 1990 г. имаше масово навлизане на чужди сортове по полетата в страната. Най-напред това се случи при едролистните тютюни Виржиния и Бърлей, след това и при ориенталските тютюни. Някои гръцки сортове като гръцка Басма и Катерини намериха широко приложение отново в македонската тютюнева област и изместиха част от българските сортове. Всичко това е свързано с комерсиалните сортове, които фирмите през определен период имаха интерес да изкупуват. Това бяха тютюни, които дават повече количество и не толкова високо качество. Радваме се, че през последните години има завръщане към сортове, които дават много добро качество, тъй като се промени и търсенето от фирмите, които изкупуват“, каза още доц. д-р Мария Къшева.

Институтът по тютюна и тютюневите изделия към момента има 50 служители, като 17 души от тях са научен персонал. Създавайки същинска наука по тютюна, работата на учените от Института е всеобхватна. И днес тя е с високи постижения в селекцията, агротехниката, растителна защита, технологиите на отглеждане и първична обработка на тази конвертируема култура – важна за тютюнопроизводството и цигарената индустрия у нас.

В Института съществува акредитирана лаборатория, извършваща анализите на тютюн и тютюнев дим. С работата й се обезпечава изпълнението на политиката на България по рамков документ за контрол на тютюна към Световната здравна организация.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ
Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама