Учените отбелязват, че пикът на заболеваемост се е изместил към есента
Вирусът на Западнонилската треска циркулира най-малко в 4 региона на България от три области, включвайки различни видове животни и птици, показват серологични проучвания, се посочва в оценка на риска на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Сравнително високият процент на серопревалентност в тези региони (43,5%-Дуранкулак, 39,7%-Шабла, 28,6%-Тутракан, 30,2%- Ст.Оряхово) вероятно са в резултат на тясното съжителство на чувствителните животни в близост до влажните територии, посещавани от големи колонии разнообразни видове мигриращи птици, които могат да бъдат носители и източник на инфекция с вируса на Западнонилската треска.
Птиците (особено дивите прелетни) са естествени резервоарни гостоприемници, в които вирусът се намножава в големи количества. Поради дългото време на навлизане на вируса в кръвта – от 20-100 дни, заразените птици представляват първичен и продължителен източник на инфекция за кръвосмучещите комари, които чрез акта на ухапване заразяват други птици, а също така хора и коне.
В последните години треската от Западен Нил се превръща от ново възникващо заболяване в повечето райони на Южна Европа и Средиземноморието в сезонна инфекция с характер на ендемичност за много страни, заключават експертите от ЦОРХВ.
Анализът на научните факти показва, че заболяването устойчиво се проявява в региони, които вече са били засегнати и в предишни години от това заболяване, като се очаква по-нататъшно разпространение на инфекциите с този вирус в следващите години и в други съседни на засегнатите до момента региони или страни. Това се дължи на факта, че климато-географските и екологичните параметри в Южна и Централна Европа са благоприятни за развитието на компетентните комарни вектори на вируса на ТЗН като се осъществява връзка между мигриращи прелетни, резидентните местни птици и другите гръбначни животни (в т.ч. селскостопански) и човека.
Освен това се забелязва и известно изместване пика на инцидентността на заболяването от лятото към ранната есен, което също се свързва със сезонната динамика и плътност на компетентните вектори – комарите. Многопосочното и интензивно сътрудничество на медицинските и ветеринарни органи на държавите и завишеният надзор на заболяването в последните години дава възможност инфекцията с вируса на треската от Западен Нил да се установява във все по-нови региони.
