Конят е бил спътник на българина от незапомнени времена. Красивите и умни животни са участвали наравно в труда и бита на хората. Малцина знаят, че българите са дали идеята на цяла Европа за участие на коня във войската. Затова му е отреден голям празник – Тодоровден, наречен още Конски Великден.
Надбягването с коне е празник с хилядолетна традиция. Описан е в древни китайски папироси от преди 2 000 г. преди Христа. Конят участва в бойните действия с възможности за близък бой и при дълги преходи. В битката конникът се изправя на стремето и конят остава издръжлив за дълго време.
Воините слагали месото под седлото
Още сме дали идея на Европа как да се съхранява за дълго месо без наличие на хладилни камери. Като суха храна за воините, те го слагали под седлото. Сядали отгоре му, и яздейки го пресовали, а то естествено се осолявало. Така месото се запазвало за дълго и на него разчитали по време на дългите преходи.
Всяка година мегданът на село Белчин се оживява на Тодоровден. Макар в селото да са останали малко коне традицията е жива благодарение на всички онези, които я поддържат през годините. Един от съвременните наследници на някогашните конници е Огнян Стойчев, който отглежда 25 коня в конната база край Самоков. Буч, както е още псевдонимът на Огнян, е от потомствена фамилия в отглеждането на коне от преди 150 г. „Буч се е казвал прадядо ми“, пояснява Огнян и допълва: „От стар конярски род сме аз и братята ми, както и моят син Васил. За това говори моето име и заниманието ми. Аз съм на 59 години, имам 25 коня, всичките са ездитни, от различни породи. Селектирам ги, имам школа по езда, организирам обучение и преходи в планината“, разказва Огнян-Буч.
В търсене на нови земи
Облечен в прабългарски одежди, той ми припомня, че така са се обличали преди 13 века прабългарите, яхнали своите коне, повели деца и жени на Запад да търсят нови земи, да създадат новите си поселища и построят в тях новия си дом. Когато спрели да напоят конете си във водите на Дунав, земите наоколо ги пленили с красотата и плодородието си и те решили тук да създадат новия си дом. Съградили го на кръстопът на хора и племена, през живота им минавали стихиите на времето. Животът им бил труден и динамичен, човекът бил неразделен със своя кон в труд, бран, печелел битки, обработвал с коня земите, за да се изхрани, живеел в търпение и трупал мъдрост. Но винаги до него бил верният му приятел – конят, за превоз, за храна, за преходи, за военни действия. Сменяли се времената, променял се животът, а също и ролята на коня в бита на човека. Но и днес има ревностни любители на конете, които не се разделят с тях, използват ги за спорт, преход, за туристически атракции.
Гости от близо и далеч
Така е за Огнян-Буч от 30 години. Тук той трупа заедно със свои приятели спортни умения, наслаждава се на преходи сред природата на седлото на коня. Идват хора от градовете, от близо и далече, чак от Австралия и от Израел, от други европейски страни. До българските инструктори са и австралийски каубои, участват и украински джигити. Семейството на Буч е с традиции в отглеждането на коне отдавна. В конната база се запазва известно родословие на конете, повечето са расови, интелигентни, добре обучени.
В природата на гърба на коня
В конната база на Огнян Стойчев могат да се изживеят силни емоции, да се натрупат незабравими спомени, поемайки през маршрути до Черноморието и до Странджа планина, до Рила, или по-далече за по-опитни, натрупали вече опит и знания ездачи. Минават през красиви природни местности, посреща ги традиционно българско гостоприемство, опитват от местни вкусни ястия, домашно приготвени специалитети, напитки. По време на преходите ездачите научават много за богатото ни историческо минало, за славните исторически събития, случили се някога.
В Белчин се развива модерен туризъм, по европейски проекти са изградени доста неща, като Късноантичната крепост „Цари Мали град“. Работи се в посока развитие на балнеотуризма, от 5-6 години се усеща наплив на туристи към къщите за гости.
Лечебни извори
„Тук, в Белчин, трудно можеше да се строи, защото всички страдахме от много високи подпочвени води, а не можеш да правиш хотел със септични ями. Откакто се благоустрои районът вече имаме 5-6 къщи за гости, надяваме се скоро да започне да работи вилното селище със СПА център, което все още се строи. Ние сме село с два минерални извора, което тепърва ще се развива. Те са топли извори, лекуват кожни болести и опорно-двигателни страдания“, с усмивка казва кметът Венета Балабанова и допълва, че досега е свършена значителна работа и районът се посещава от много туристи.
Празнуваме Тодоровден за здраве на конете
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някои християнски светци. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като празник на Свети Тодор.
В народната традиция Тодоровден се празнува в първата събота на Великденските пости, тази година се пада на 16 март. Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. На различни места в страната се организират надбягвания с коне. Отличилият се конник и неговият кон биват окичени с венец и тръгват първи за село, очаквани вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото.
На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче” или „копито”, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
