В България от края на 1970-те се наблюдава тенденция към затопляне. През втората половина на XX-и век зимите са по-меки. На този фон е нормално да има и по-студени зими. Освен сегашната студове имаше и през 2012, 20007 г. и т.н. Последната зима още не е свършила, а покрай 3-ти март се заформиха нетипично високи температури, 20С и повече. Това каза за “Агрозона” проф. Веселин Александров от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
2016 г. е поредната 17-а година с температури по-високи от обичайните за страната.23 от последните 26 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990г.
Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и последните две десетилетия на XX-ти век. Най-значителните суши са били през 1945 и 2000 г.
Валежите показват тенденция към спадане в края на миналото столетие. След средата на 1990-те години обаче годишните валежи показват тенденция към повишение в повечето райони на страната.
През последните години се увеличава честотата на екстремните метеорологични и климатични явления. Има значително увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 мм – с около 30% за периода 1991- 2007 г. спрямо базисния период 1961-1990 г. През последните години има тенденция към зачестяване на случаите с типично пролетно-летен тип облачност с валежи от дъжд, гръмотевични бури и понякога с валежи от град през зимни месеци като януари и февруари.
Наблюдава се увеличена честота на средния брой дни с гръмотевични бури и градушки в по-хладни десетдневия през април и септември през периода 1991-2006 г. спрямо същите за базисния период 1961-1990 г.
Годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха намалява – минималната температура се повишава по-бързо от максималната. Дебелината на снежната покривка показва тенденция към намаление в края на миналия век.
Горната граница на широколистните гори се измества към по-голяма надморска височина. Съществува тенденция за увеличаване на недостига на вода в почвата в резултат на повишения разход на вода, която се изпарява от повърхността на почвата и посредством транспирацията на растителността. В някои райони агрометеорологичните условия предизвикват намаление на продължителността на реалния вегетационен период до и под 90 дни – това са Добруджа и южната част на Северозападна България в зоната на Предбалкана и на Казанлъшкото поле.
Данните от наблюдения показват изпреварване в развитието със 7-15 дни в различните климатични райони, което недвусмислено свидетелства за затопляне на климата през последните 30 години в сравнение с предишни периоди на оценка.
