Учени от БАН подготвят дигитална кулинарна езикова карта на България

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

Документални видеа ще показват приготвянето на автентични ястия

Учени от БАН подготвят дигитална кулинарна езикова карта на България, с която характерни особености на българските диалекти се оглеждат в традиционни за съответния регион рецепти за ястия и напитки. Тази карта няма диалог, защото ще бъде лингвистична, т.е. диалектна, но ще покаже характерните особености не само на диалектите, но и онова, което е съхранено от старите, традиционни български храни. Целта е да се направи кулинарно райониране в лингвистичен аспект, разказа за БНР ръководителят на проекта доц. д-р Ана Кочева.

Кулинарната карта ще бъде интерактивна и ще съдържа не само звук като досегашните, но чрез кратки филми ще показва технологията на приготвяне на съответната храна. Във видеата местни хора показват как се приготвя блюдото в автентична среда и на автентичния диалект.  Учените се надяват картата да бъде принос в изследването не само на българската кулинарна терминология, но и във възраждането на практиката да се приготвят автентични ястия.

Сватбарско жито от Троянския край

Първата теренна експедиция по проекта е била в Ловешко, Троянския край. От този регион е например сватбарското жито. „Българинът винаги свързва житото с траурни поводи. Не, в този район сватбарското жито се приготвя и предлага при много радостни празници – сватби, кръщенета, войнишки изпращания. То се приготвя много сложно в продължение на два дни.“, обяснява доц. д-р Ана Кочева.

Освен в Троянския край, досега учените са събирали данни за изследването в Пиринския край, основно в Банско, с емблематичните му езикови особености. В кулинарно отношение доц. Кочева даде пример с полейник – местно тестено изделие, което се залива с мазнината от разтопени свински дреболии.

В Якоруда за записали как се правят гаргалета – десерт, характерен само за този регион и наподобяващ грис халва, но с богата сиропирана заливка.

Изследвания ще има в Бесарабия и Банат

Освен върху Мизия, Тракия и Македония, учените от БАН планират изследването да се разпростре и върху старите исторически диаспори: например Бесарабия и Банат.

От няколко години се работи и по Български диалектен кулинарен речник, допълни доц. Ана Кочева, според която новият проект „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“ се вписва в досегашните посоки на научните изследвания.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА