В над 66% от световните региони не могат да си осигурят необходимото количество зърнени култури и други ключови хранителни продукти, без да прибягват до износа им от други части на света. Изчисленията на учените публикува научното списание Nature Food, цитирано от ТАСС.
„Нашите изчисления ясно показват, че местните хранителни източници не могат напълно да задоволят нуждите на населението в повечето региони на планетата, което е свързано както с особеностите на процеса на неговото производство, така и с навиците на неговите потребители. Коронавирусната епидемия допълнително подчертава важността на самодостатъчността и способността да се произвежда храна на местно ниво “, казва Мати Кумму, доцент в университета в Аалто.
Според експерти на ООН сега около 820 милиона души на Земята изпитват проблеми с постоянния достъп до храна. Повечето от тях живеят в Африка, където всеки четвърти страда от хроничен глад.
Тези проучвания показват, че животът на жителите на дори най-бедните региони на континента в много случаи зависи от това дали зърнените култури и други продукти, внесени от други региони на планетата, са им достъпни. Откриването на подобни модели накара Кумму и неговите колеги да се замислят доколко всички народи по света са зависими от вноса на различни зърнени култури и други важни култури.
За целта учените анализират колко далеч от градовете, селата и други места с концентрация на хора се намира най-близката земеделска земя и запасите от шест ключови селскостопански култури – пшеница, ечемик, ориз, просо, сорго и маниока.
Изчисленията показват, че около 30% от населението на света може да си осигури храна от местни източници. По-специално, това е характерно само за 27% от хората от умерената климатична зона и едва 11-16% от жителите на Африка и други тропически и екваториални региони на света.
Като цяло тези проблеми са най-малко характерни за страните от Европа, САЩ, Канада, Мексико, държавите от Южна и Източна Азия и Русия. Страните от екваториална Африка, държавите от Югоизточна Азия, както и тропическите страни от Латинска Америка страдат най-много.
Всичко това, според финландските изследователи, означава, че ако глобалните търговски връзки между различните региони на света са разрушени или силно отслабени, тогава много региони на планетата ще се сблъскат с остър недостиг на храна. Такива прогнози, както се надяват учените, ще подтикнат властите на всички държави да помислят за въвеждане на мерки, стимулиращи развитието на местното селско стопанство.
