Земеделският сектор е третата по големина индустрия в Турция. В него е заета една четвърт от работоспособното население в страната. Част от плановете на правителството е ударно да увеличи износа – с 250% до 2024 г. в сравнение с 2015 г., когато стойността му бе 15 млн. щ.д., и да достигне 40 млрд. щ.д. За този период БВП трябва да се увеличи до 150 млн. щ.д.
Комшиите произвеждат сами по-голямата част от агростоките за местна консумация. В страната се отглеждат 15 млн. говеда, 34 млн. овце и 11 млн. кози. Изнасят се зърнени култури, ядки, пресни и сушени плодове, зеленчуци, зехтин, месо и млечни продукти.
Държава на контрастите
Турция затвърждава имиджа си на държава на контрастите в сектор животновъдство, където има 20 стопанства с около 1 000 крави, както и такива с по-малко от 5 крави, чието мляко се изкупува от мандрите. Най-високата цена на суровината е 40 евроцента на литър. Заради размириците в югоизточната част на страната вече 100 000 фермери бяха принудени да изоставят полетата и животните си, а по неофициални данни до края на 2016 г. страната ще има нужда да увеличи вноса на живи селскостопански животни до 570 000. Тревожните събития по света също не оставят икономиката на страната незасегната и за 2015 г. спадът в износа на земеделски стоки е с 10%, след като четири поредни години експортът се увеличаваше.
Страната произвежда 180 млн. литра зехтин годишно, като засадените площи започват от 1 ха и достигат размери подобаващи за мащабно производство от световна класа. Около 500 000 семейства са заети в сектора, а 80% от производството се изнася за ЕС и митата не са ниски.
Членство в ЕС?
Членството на страната в ЕС е противоречиво и според анализатори пречките за това са предимно от политически характер. Производството на мляко бележи ръст от 18,5 млн.т през 2015 г., но стандартите за качество на производството не стигат тези в ЕС.
Най-големият партньор в търговията със земеделска продукция е ЕС, а членството на страната би било от полза за някои сектори, особено за производството и износа на пресни плодове и зеленчуци. В същото време разнообразната, качествена турска продукция се продава в целия свят. Има трудности в търговията с Русия, но пазари като Близкия Изток, Китай и САЩ и други се възползват от турските стоки.
Технологии и иновации
Правителствената политика и стратегиите за развитие на местно ниво са насочени към модернизация на селското стопанство, без да се губи уникалната му идентичност. Създаването и внедряването на иновации и развитието на науката са подкрепени чрез финансиране от националните и местните власти. Секторът производство на селскостопанска техника през 2014 г. допринася с 2,4% от БВП на страната. Според бранша в страната търсенето на трактори е двойно по-голямо от производството. Целта на правителството е да увеличи стойността на износа до 35,1 млрд. щ.д. до 2018 г., а до 2023 г. да достигне 100 млрд. щ.д.
Кооперирането е силно застъпено в културата на земеделските производители в Турция още от 1910 г. Най-големите земеделски организации са за производство на стафиди, маслини, смокини, памук и зехтин. В четирите най-големи асоциации членуват 16 кооператива и 100 000 земеделски партньори в 7 провинции на Егейско море.
На стоковата борса кипи пазарлък на едро
Стоковата борса в Измир е основана през 1891 г. и всеки ден на нея кипи усилено договаряне на цените на всякакви стоки. В края на деня окончателните стойности се отразяват на огромни екрани. Има и електронен базар, а извършените транзакции на него са се увеличили десетократно от 2000 г. насам и достигат 9 353 млн. през 2015 г.
Борсата в Измир предоставя също задълбочена информация и анализи на пазара. Има сътрудничество с Националния съвет по памука в Турция за създаване на запазена марка на памук без ГМО. Борсата е партньор на Агенцията за развитие в Измир в създаването на моделно селище за органично земеделие и добри практики за производство на биохрани.
В крайбрежния град Сеферихисар за първи път е въведена идеята за slow food (бавно хранене) и местната власт активно насърчава фермерите да останат в селата и да обработват земята, вместо да отидат в атрактивния сектор на продажбите например. Затова в производството на храни се търси добавената стойност. Туристите оценяват това и на пазара търсят местната продукция.
