Тенденциите на обезлюдяване в селските райони в Европейския съюз могат да бъдат частично обърнати чрез развитие на туризма и неземеделските селски дейности. В други случаи обаче резултатите от проучването показват как подобна диверсификация може да ограничи навлизането на нови фермери в селскостопанския сектор и да допринесе за конкуренцията над земеделските земи. Това се посочва в проучване на социално-икономическите аспекти на ОСП върху териториалното развитие на селските райони. Документът е публикуван от Европейската комисия.
В проучването се посочва, че съществуват ярки разлики между повече и по-малко урбанизирани региони по отношение на икономическото развитие, социалното осигуряване и поддръжката на инфраструктурата. Тези разлики се задълбочават от факта, че достъпът до иновации, трансфер на знания и цифрова инфраструктура, обикновено срещани в гъсто населени райони и градски центрове, са по-скоро ограничени в селските райони, особено тези, които са по-слабо икономически развити. Селските райони търпят продължителен демографски спад, особено сред младото, образовано население. Произтичащата от това липса на човешки капитал и иновационен капацитет допълнително намалява привлекателността на тези региони за финансиране и инвестиции.
Макар финансирането на ОСП да не е в състояние ефективно да се справи с всички проблеми, пред които са изправени селските райони, без него тези региони ще се сблъскат с по-висок процент на бедност и спад в жизнения стандарт, се посочва още в проучването. Инструментите от първи стълб, по-специално директните плащания, оказват положително въздействие върху регионалната заетост и реинвестициите. Директните 
плащания обаче са критикувани от респондентите като инструменти, които осигуряват значително финансиране на по-големите ферми и поради тенденцията да бъдат по-концентрирани във вече развити земеделски райони, като по този начин ограничават общата ефективност на Първи стълб. Тъй като директните плащания се разпределят спрямо размера на фермата, по-големите ферми отговарят на условията за пропорционално по-голям размер на финансиране от малките ферми. Според изследването, съществува известна загриженост, че различните ползи, които изпитват малките и големите ферми, в крайна сметка могат да разширят икономическото разделение между тях и допълнително да ограничат способността на малките ферми да се конкурират.
Мерките по Втори стълб, някои от които са специално предназначени за справяне със социално-икономически проблеми, имат положителни ефекти върху селските райони. Въпреки това високата административна тежест във Втори стълб намалява достъпа до финансиране за малки фермери, организации и предприятия. Констатациите от проучването подчертават предимството на насочването на инструментите на Втори стълб към конкретни местни социално-икономически нужди.
