Да се освободят по още 100 км² за групов лов в районите с АЧС. Това препоръчват в свой доклад от Центъра за оценка по хранителната верига. Експертите посочват, че съгласно извършеното смекчаване на мерките и подразделяне на обявените вече 200 км2 заразени зони на местата с установени положителни за АЧС диви свине, чрез определянето на сърцевинна и буферна (под)зони, могат да се освободят за конвенционален групов лов още площи. Всеки опит да се контролира популацията на дивите свине трябва да се извърши за няколко години, за да се получи устойчиво намаляване плътността на популацията. Храненето на диви свине трябва да бъде забранено при популации подлежащи на редуциране на плътността им.
От Центъра препоръчват още да се предприемат координирани трансгранични мерки за превенция и контрол на заболяването също и от съседните на България държави. Важен момент в превенцията и контрола е да се прекъсне епизоотичната връзка между популациите на домашните и дивите свине. Всички страни от региона на Балканите следва да работят координирано чрез разработване на средносрочни и дългосрочни устойчиви стратегии за управление на този риск на всички нива (търговия, селско стопанство, ловци, компетентни органи от околната среда, ветеринарни служби и др.).
Отчитайки развитието на епизоотичния процес при АЧС и еволюцията на болестта у нас и фактът, че вирусът циркулира в дивата природа в нашата страна от доста време (повече от една година), следва да се намери този балансиран подход и работещ модел с минимален риск от разпространение на вируса и в същото време с привличане на ловците и убеждаването им в уместността на мерките за редуциране популацията на дивата свиня, заключават още от ЦОХВ. Това ще спомогне и за реализането на процеса по събиране и изпращане на проби от убитите и откритите умрели животни за изследване в Референтна лаборатория. За това е по-добре терминът „забрана за лов“ в засегнатите територии да се замени с дефиниране на термина „правилно прилагане на ловните дейности в зоните, засегнати от АЧС„.
