Рибните ресурси в Черно море намаляват и това е факт, като осезаема разлика има през последните десет години. Това става ясно от думите на доц. Виолин Райков от Института по океанология, цитиран от вестник Монитор. „Няма ясни правила, които да се следват от всички държави. Например Турция няма квоти. Това е страна, която лови 85% от всички видове в цялото Черноморие. Има различни мерки за опазване, но няма квоти и може да лови толкова, колкото пазарът изисква. Това е бедата.“, казва специалистът.
Търговският интерес е най-голям към калкана, а в последно време и към бялата мида. У нас консумацията на бяла мида е много ниска на глава от населението в сравнение с останалите страни. Гърция и Италия ядат огромно количество риба и всъщност те са ползватели на този ресурс. Това се отнася и за бялата мида, затова тя се изнася за там. Около 500-600 тона експортираме годишно, което е сериозно количество. Изнася се предимно за консумация в Италия, Гърция и Испания.
Солеността в Черно море е по-ниска и заради това месото на рибата е по-вкусно, ракрива доц. Райков. Нашето море е по-богато на зоопланктон и има повече храна. Съответно солеността в Егейско и Йонийско море е по-висока. Затова на някои видове месото е по-сухо и тричаво. Нашият сафрид например е много по-вкусен от средиземноморския. Хамсията също е доста търсена. Тя също има по-добри вкусови качества.
