Желанието на американския президент Доналд Тръмп да купи Гренландия кара мнозина да се усмихнат скептично, но всъщност той не е първият американски президент, осенен от тази идея.
Съединените щати са държава, изградена чрез закупуване на земя. В миналото САЩ са купували територии от богатия на природни ресурси Север, за да разширят границите си. Тук влиза емблематичната сделка с Русия от 1867 г., когато президентът Андрю Джонсън подписва договор с Москва за придобиването на Аляска. Разширението вървяло с бързи темпове и на юг.
Според Кери Кавано, бивш американски посланик и професор в университета в Кентъки, подобни продажби обикновено са свързани с конфликти, което затруднява преговорите. „Смятам, че това е общо взето странно“, каза той за желанието на Тръмп да купи Гренландия. „В наши дни страните не се разделят лесно с територията си.“
Покупката на Аляска е за 7,2 милиона долара
На 30 март 1867 г. държавният секретар на САЩ Уилям Х. Сюард и тогавашния руски посланик във Вашингтон Едуард Стекл подписват Споразумението за трансфер, според което САЩ официално получават 1518 800 квадратни километра земя, известна сега като Аляска.
Покупката обаче е имала много критици, като някой започват да я наричат „глупостта на Сюард“. Но в течение само на три десетилетия стойността на Аляска става ясна, особено след като са открити сериозни залежи от злато и нефт. Щатът, който увеличава размерите на САЩ с около 20 процента, сега е ключова територия за САЩ в Арктика.
Франция се разделя с Луизиана за 15 милиона долара
Тази покупка, направена десетилетия по-рано, през 1803 г., когато Томас Джеферсън е президент, се счита за една от най-големите сделки с недвижими имоти в американската история. Франция продава 2141 920 квадратни километра земя за 15 милиона долара, което на практика почти удвоява размера на Съединените щати.
Наполеон се обърна към САЩ с това предложение, защото е изоставил плановете си за Френска империя в долината на Мисисипи, а американците се възползват от възможността.
Договорът „Идалго“ – мир и половината територия на Мексико
Подписаният през 1848 година договор „Идалго“ слага край на мексиканско-американската война. В резултат на това съглашение Мексико отстъпва около 1 359 744 квадратни километра, което е около половината от територията на страната на ацтеките. Стойността на сделката е 15 млн. долара и прекратяване на войната. С договора Мексико признава граница между двете страни по река Рио Гранде, както и присъединяването към Съединените щати на Калифорния, значителна част от Ню Мексико, Аризона, Невада и Юта и части от Уайоминг и Колорадо. Мексиканците в тези територии получават възможност да се изселят в Мексико, но над 90% предпочитат да останат и да получат американско гражданство.
Споразумението тласка САЩ на запад към Тихия океан, където сега е Калифорния, точно както е искал американският президент Джеймс Полк години преди войната.
Споразумението „Гадстен“ – още 10 млн. долара за нови земи
Тази покупка става само пет години след договора „Идалго“. През 1853 г. САЩ разширява континенталните си територии. Мексико все още се нуждае от пари след мексиканско-американската война и се съгласява да преначертае границата между двете страни срещу 10 млн. лева.
Дания вече е продавала земя на Щатите
Вероятно президентът Тръмп е почерпил вдъхновение за предложението си към Дания от сделка, състояла се през 1917 година. Тогава САЩ са купили Вирджинските острови от Дания. По онова време територията се е наричала Датската Западна Индия. Продажбата е за 25 милиона долара по време на управлението на президента Удроу Уилсън.
Американските лидери отдавна са мечтаели да се укрепят на юг. През 20 век САЩ се обръщат към Дания, за да откупят островите под предлог, че Германия ще анексира Дания и ще окупира островите, за да атакува кораби. След първоначалното отхвърляне на офертата, Дания в крайна сметка дава съгласие.
Договорът „Адамс-Онис“ – още 5 милиона долара за земи
Договорът за Адамс-Онис от 1819 г., известен още като Трансконтиненталният договор. Той е отнел години на преговори между САЩ и Испания. С подписването на договора е установена южната граница на Луизиана. В рамките на този договор Съединените щати получават и територията на сегашният щат Флорида.
Гренландия е следващата?
Всъщност Тръмп не е първият американски президент, който мисли за закупуване на Гренландия. Това вече се е случвало при президента Андрю Джексън през 19 век. Сюард също размишлява над тази опция още по времето, когато САЩ купуват Аляска.
А желанието за придобиване на Гренландия отново изплува след Втората световна война. През 1946 г. правителството на президента Хари Труман е предложило 100 милиона долара за студената земя през 1946 г., като основната цел е била САЩ да получи земя за военна база. Но това не се е случило, въпреки Студената война. Сега Тръмп вероятно се стреми към Гренландия по същите причини.
Сделките със земя обаче вече не са толкова прости, колкото преди, особено ако се водят преговори със страна, която не се интересува от продажбата. „Светът се е променил, такава е сега реалността“, казва в заключение проф. Кавано.
