Гъбари припечелват средно по 20 000 лева месечно от бране на трюфели в горите край Велико Търново
„Кампанията е почти целогодишна. 90% от находищата на трюфели са в гори от клечат габър и липа. Изключителна роля в брането на този вид гъби имат добре обучените кучета. Четириногите търсачи са от различни породи, а обучението им да откриват трюфели продължава 2 – 3 месеца, докато са малки“, обясняват запалени гъбари.
Изкупната цена за първо качество трюфели в момента е около 160 лв./кг
Те разкриват още, че в горите около Велико Търново преобладава предимно черен трюфел, известен още като „летен“. В момента трюфели първо качество се изкупуват по 160 лева за килограм.
„Есенните трюфели се смятат за по-голям деликатес, берат се от септември до декември и изкупната им цена може скочи на над 1000 лева за килограм. Има много разновидности трюфел. Например белият се среща по поречието на реките, както и във върбови и тополови гори, където почвата е т.нар. „кален пясък“. Цената на тази гъба може да надхвърли и 10 000 лева за килограм. Зимният трюфел, известен като „бурмале“, е черен на цвят и излиза по ръба на горите, по поляни и в липови гори. Цената му варира средно между 100 и 200 лева за килограм. В боровите гори в района се среща и трюфел „борче“. Във Велико Търново действат три изкупвателни пункта, като количествата заминават предимно за Италия и Франция. Гъбите се смилат и се подлагат на шоково замразяване при минус 40 градуса“, казват вещи гъбари.
Реколтата това лято е по-слаба в сравнение с миналогодишната заради липсата на дъжд
„Причината за оскъдните находища на гъби в горите е сериозното засушаване и резките температурни амплитуди. Нощите са студени, а през деня жегата стига до 37 – 40 градуса. Тези неблагоприятни фактори не позволяват на трюфелите да узреят напълно. Например миналата година успявах да набера по 10 – 15 килограма на ден, докато в момента едва събирам по 5 – 7 килограма дневно“, казва търновец, който е превърнал гъбарството в занаят.
За да набере въпросното количество трюфели, изминава по 10 – 15 километра пеша на ден. Сред най-големите опасности в тази дейност са набезите от змии, стършели, кърлежи и комари.
„Има много тънкости при брането на трюфели. За да бъдат определени като първо качество, задължително условие е гъбите да са здрави и в тях да няма червеи“, допълват специалистите.
Проблем има и с некоректни берачи
Печалбари прилагат различни хитрости, за да продадат по-скъпо набраната продукция. Хитреците прибирали набраните гъби в перфорирани пластмасови кутии и ги държали в хладилници при температура от 2 – 3 градуса, като изчаквали изкупните цени да скочат до около 500 лева килограма и тогава ги продавали. Други пък набивали тел в гъбите, за да тежат повече.
„Заради тези номера чужденците все по-рядко купуват трюфели от България. Така губим добри пазари“, възмущават се берачи.
В региона има ентусиасти, които се опитват да създадат плантации за култивирани трюфели. Това обаче се оказва трудна дейност, защото теренът трябва да е подходящ, зависи каква е киселинността на почвата, а и трябва да има насаждения от лешници.
Гъбарите, които припечелват от природното богатство, се надяват, че ако в близките дни завали и земята се накваси с достатъчно влага, ще се роди добра реколта.
Напоследък хит в гъбарството е гъбата рейши
В продължение на дълги години тази гъба е била основа в източната медицина, но освен в Япония и Китай тя се среща и у нас и вече е добре позната на родните берачи. Расте върху сухи пънове и се среща най-вече в сечища. Лека е като перо и затова се продава средно по около 1 лев на грам. Изкусни гъбари успяват да наберат по над килограм на ден.
Гъбата рейши е търсена заради лечебните й свойства. Помага в борбата с рака. Изследванията, фокусирани върху гъбите рейши, са установили, че тритерпеноидите, открити в тях, имат способността да намаляват метастазите на раковите клетки и да предотвратяват туморния растеж.
