Сурвакането било стара традиция, дошло в много стари времена при българите. Святост има в нея, в наричането, в пъстротата и хубостта й. Сурвачката била символ на новия живот, който идвал в къщата.
Дядото ходел в гората да намери дрян и отсече клон от него. Не от друго дърво на круша, ябълка или слива, а от дрян трябва да откърши клон. Дрянът първи цъфва и последно зреят плодовете му. Напролет първо от него пчеличките храна взимат. Дряновицата е за добруване, за здраве и жилавост на всички.
Сурвакарите удрят яко и до зачервяване гърбината да заякне. Хоро се вие в кръг на мегдана, така и дряновата пръчка се свива за единство и сила. Кравайчетата са също затова. И пуканките, и опредената вълна, дето се окачва на снопчета по сурвакницата. И всичко, дето е по нея е за здраве и за плодородие в полето, за плодовитост в оборите.
Белите пуканки са благословия за бели дни през новата година. Червеният конец, на който са нанизани, е против уроки и всякакви лошавини. Нанизът от ошафа е символ на изобилието в градините, да бъде плодородна годината. Сухите чушки, сливите, ябълките крушите – все са за добър и богат плод през годината. А вълната е да се множат овцете, кравите, всякакъв добитък да пълни дворовете и стопанствата.
Нанизаните на конец орехи са благословия затова да сме мъдри и умни през годината, да са смислени приказките и делата ни. Щото ядката на ореха прилича на човешки мозък. На сурвачката се нанизват и дребни пари да повикат други пари в къщата. Добре е дрянът да има вече пъпки, те носят още по-голям късмет. А след като всички в дома са сурвакани, после нашите съседи, роднини и приятели, като свърши денят, сурвачката се хвърля в огнището.
Така след Васильовица даваме сурвачката на огъня. Тя вече е проводила нашата благословия, добрите думи и пожелания, придружени от песните на сурвакарите. Чули са я „ушите“ на къщата, всяко изречено добро остава между стените. А искрите на дряновицата в огъня са затова, всички пожелания да се сбъднат. Така разказваше баба ми. А навън зимата е във властта си.
От сурвакарските песни и наричания се развеселяват хората и смълчаното от голям студ село, или град, запява, после заиграва всяка душа, в радост слави Бога, дето ни подсказва, че не ни е забравил, а ни праща вест за бъдещето ни. Напъпилото дряново дърво е първи вестител, новият дар за идната година, за новото обновяване на живота.
Вдигат се на веселба всичките момци и моми, от радост момите пеят, момците кършат клонките. И все ще ни дава Господ вяра и любов от сега и до амина!
