Стоян Чуканов пред Агрозона за Меркосур: Политиката е изкуството да менажираш приоритетите – 1,5% внос не може да срине пазара ни

Докато Европа е раздирана от протести срещу търговското споразумение с Латинска Америка, председателят на секция NAT в ЕИСК призовава за прагматизъм и край на информационната истерия

Земеделският сектор в Европа е изправен пред исторически кръстопът, а гласът на България в Брюксел вече тежи повече от всякога. За първи път от 25 години насам секция NAT в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) се оглавява от активен фермер – българинът Стоян Чуканов. В ексклузивно интервю за „Агрозона“ той анализира по най-горещата тема в сектора: споразумението с Меркосур. През призмата на сухата статистика Чуканов разбива митовете за заливането на пазара с латиноамериканско месо, като разкрива, че договорените квоти представляват едва 1,5% от производството на ЕС. Между битката за по-малко бюрокрация и защитата на родното производство, Чуканов изпраща ясно послание към българските производители – време е емоцията на протеста да отстъпи място на технократския диалог и икономическия реализъм, защото в глобалната игра на интереси „Нищо за нас без нас“ не е просто лозунг, а стратегия за оцеляване.

Г-н Чуканов, Вие сте първият активен фермер, който оглавява секция NAT в Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) от 25 години. Какво означава това за България и защо „гласът на фермера“ е толкова важен точно сега в коридорите на Брюксел?

• На фермерският протест през 2024 една малко позабравена фраза беше върната в пространството: „Нищо за нас без нас“. Реално това е желанието на ЕИСК да даде повече видимост на фермерските проблеми и искания на европейско ниво. В Комитета вече има консенсус, че докато предишният състав на Комисията акцентираше предимно върху екологията, настоящият трябва активно да търси баланс с икономическото оцеляване на производителите и прерабователите. Избирането ми е своеобразна оценка от страна на колегите за работата ми през изминалия петгодишен мандат. Приемам това гласувано доверие по-скоро като отговорно предизвикателство, отколкото като комплимент. Определено трябва да съм на ниво, за да мога да оправдая доверието, което ми беше гласувано от представителите на всички земеделски общности в Европейския съюз.

Мандатът Ви започна в период на безпрецедентно напрежение. Каква е стратегията Ви да използвате ролята си на председател на секция NAT като реален канал за комуникация, за да не остават исканията на фермерите само на протестите, а да влязат в дневния ред на ЕИСК?

• Дори и при най-многолюдните протести, в крайна сметка администрацията било то комисар, министър, независимо на какво ниво, в крайна сметка кани от трима до петима представители на протестиращите, с които да може да се проведе един разговор. И тук вече емоцията на популистките послания няма стойност в един доста по-технократски разговор. Умението да се води диалог, да бъде човек диалогичен и да знае всъщност какво точно отстоява и каква е целта на този разговор, е ролята на тази позиция. Видимостта, която произхожда от позицията, предпоставя човек да има един реалистичен подход към проблемите. Принципът: „Искам куче за Коледа, за това ще поискам кон“, невинаги работи.

Вие често казвате, че познавате проблемите от първо лице – от фермата в Горска поляна до залите в Брюксел. Кои са нещата, които ще се променят в секция NAT под Вашето ръководство?

• Секция NAT включва три дирекции-освен земеделие и околна среда има и селски райони. Това е нещо , на което през последните години не му беше отреждано редното място. Факт е, че земеделието е най-големият работодател в селските райони. Но селските райони не са само земеделие. От гледна точка на актуалната геополитическа обстановка, ние бихме могли да добавяме много повече стойност в селските райони ако диверсифицираме към неземеделски дейности. Земеделците да приоритизират инвестиции в областта на преработката. Това е една линия, която вече е в работната програма на секцията. И всичко това като останем в разумните екологични рамки.

Наскоро споменахте, че в глобален план споразумението с Меркосур може да е добро за ЕС като цяло, но селското стопанство ще „плати цената“. Има ли ЕИСК реални инструменти да спре или промени споразумението, ако се докаже, че то ще доведе до необратим спад в доходите на фермерите?

• Прекалено много се поляризираха медийните изяви и това не води до нищо добро. Това налива вода в чужда мелница, дори и геополитически. В геополитиката рядко се дава втори шанс и този подход към едно определено за европейски мащаб добро споразумение, отслабва позициите на Европа като предвидим партньор. Всички знаят, че решенията се взимат прекалено дълго и ние самите искаме опростяване на бюрократичната тежест, а в следващия момент постъпваме по обратния начин. Определено споразумението е добро в европейски мащаб. Изкуството на политиката е да приоритизираш. Да, ние имаме нашата гледна точка като земеделци и затова всъщност инструментите, които бяха предложени от страна на Комисията са именно за да компенсират потенциално заплахите за европейското земеделско производство. Но не ние пълним касичката на хазната, от която идват субсидиите.

Вие сте експерт в месодайното говедовъдство. Квотата от 99 000 тона безмитно месо от Южна Америка звучи стряскащо. Как това ще се отрази на цената на българското телешко и ще оцелее ли родният производител в тази неравна битка?

• Земеделието е малко по-малко от 6% от цялото споразумение Меркосур. Реално в момента Европа внася 220-230 хил. тона говеждо месо на сегашните мита. Това е намаляване на митата на по-малко на половината на сегашния внос. Нека да си погледнем нещата в тефтерите и да видим, че тези 99 хил. тона месо, сравнени с 6,6 млн. тона говеждо месо, който произвежда Европейския съюз, какъв процент представлява това нещо? По едни сметки е 0,7%, а по други е 1,5%. Ако някой смята, че може с 1% да промени движението на пазарите, не отчита отношението между цена и обем. В такъв обем трудно биха могли да се манипулират цени. В момента българските производители задоволяват едва 20% от пазара на говеждото месо в България. Българските производители нямаме капацитета, за да може да задоволим търсенето и изискванията на месопреработвателите. За да могат да изпълняват своите рецепти, те имат нужда от еднородни партиди- дали ще е бут, дали ще е филе. Те не могат да взимат всичко каквото им се даде, защото резултатът накрая няма да е същият. Ние така или иначе внасяме 80% от говеждото месо.

Това важи ли и за птичето месо и захарта също са силно застрашени. Има ли механизъм за „автоматична спирачка“ (safety clause), който да преустанови вноса, ако се установи критичен спад в доходите на европейските производители?

• Там е малко по-различно. Но има три възможни 5-процентови предпазни клаузи, които са предвидени в това отношение като „автоматична спирачка“. Ако цената направи движение от 5%, се отключват тези клаузи. Това също ще бъде въпрос на мониторинг. Всеки земеделец може много бързо да разчете в цифрите къде всъщност е реалността.

Как ЕИСК ще гарантира, че вносът от Меркосур няма да подкопае европейските изисквания за безопасност на храните, след като в Южна Америка все още се използват пестициди, забранени в ЕС преди десетилетия?

• Има клаузи за реципрочност и това е един от шансовете, европейските ценности да бъдат разпространени в световен мащаб. Клаузите са много ясни, контролът е наличен. Генерираме истерия на базата на лоша информационна кампания. Когато отваряме информационен вакуум, той бива запълнен много бързо от информационни кампании, които така или иначе целят дестабилизацията на Европейския съюз. Независимо дали скандинавските власти щяха да ни крадат децата, ако влезнем в Шенген, или ще плащаме чужди дългове, ако влезем в Еврозоната.

Възможно ли е въвеждането на т.нар. „паспорти на продуктите“, за да може българският потребител ясно да разграничава месото от пасищни животни в България от това, идващо от латиноамерикански мега-ферми?

• Колкото и странно да звучи преди години срещах приятели, които ми казваха: „Аз бях в Барселона и ядох страшен аржентински стек. Вие можете ли да произведете такъв тук?“. Сега? В становището на ЕИСК ние много ясно относно наредбата за етикирането многократно сме призовавали дори и в становището за новите геномни техники за ясно етикетиране. Това всъщност е честност към потребителя. В момента чрез QR кодове има толкова лесни варианти човек да се информира. Има съвременни тестове, които вече са на много достъпни цени. Чрез генетичния тест можеш да се докаже откъде идва месото. Нормалната лоялна конкуренция не се плаши от прозрачност.

Може ли България да намери ниша в това споразумение? Има ли български земеделски продукти (например етерични масла, вина или преработени храни), които биха спечелили от по-лесен достъп до пазара на Меркосур?

• Аз смятам, че на един по-голям пазар е въпрос на качеството на продукцията да намериш своята ниша и своето място. Определено една част от земеделските производители, а именно производителите на вино и на тези с продукти от деклариран географски район, ще могат да реализират продукцията си. Това ще ни стимулира да защитим все повече наши регионални продукти, произведени по оригинални рецепти. Потребителят търси разнообразието. Ние имаме прекрасни продукти, които са си чисто български. В световен мащаб сме известни с киселото мляко, розовото масло. Отваря се пазарът за още милиони потребители.