Сребрин Илиев: България е станала логистичен хъб на фалшивите пчелни продукти

Председателят на Националния браншови пчеларски съюз, Сребрин Илиев, алармира за сериозни проблеми в българското пчеларство. В интервю за Агрозона той говори за липсата на адекватна държавна подкрепа, за навлизането на фалшиви пчелни продукти на пазара и за предизвикателствата, пред които са изправени пчеларите у нас.

Г-н Илиев, какъв е Вашият коментар за общия размер на финансовата помощ, която българските пчелари са получили през 2024г.? Достатъчна ли е тя според Вас. Над 22,5 млн. лв. бяха изплатени в подкрепа на българските пчелари през 2024 г.

• Изказването, че българските пчелари са получили над 22,5 млн. лв. помощ през 2024г. е малко пресилено. Помощта е реална и в същото време невярна.

В какъв смисъл е “невярна” тази помощ?

• Невярна, защото за българското пчеларство има много посоки за подпомагане. Липсва биологично пчеларство. България има най-много регистрирани биопчелари в Европа. Доскоро беше и в света. Ако добавим парите за биопчеларство, сумата набъбва още повече.

Какви други проблеми виждате в разпределението на помощта?

• Не се споменава интервенцията “Стимулиране на естественото опрашване”, която е насочена към пчеларите и е част от програмата за агроекология и климат. Там сумата, предвидена за период от 5 години, е 150 млн. лв. Освен това, от тези 22,5 млн. лв. трябва да се извади украинската помощ, която е около 13 млн. лв. Тази година няма да има украинска помощ, което означава, че реалната сума е по-малка.

Какво мислите за хоризонталния разрез на подпомагане?

• По отношение на така наречения хоризонтален разрез на подпомагане, нещата са много сериозни. По този модел на подпомагане може да се окаже, че пчеларите у нас са много повече подпомагани, отколкото пчеларите от другите европейски страни.

Къде отиват средствата за подпомагане на пчеларите в България?

• Лоша практика е средствата да се насочват само в две посоки – интервенцията “Подмяна на пчелните семейства” за покупка на пчелни майки и подмяна на кошери. България е единствената страна в света, в която пчелните майки се продават със сертификат за произход, а не със сертификат за селекционни качества. Трябва да се даде приоритет и на интервенцията за борба с вароатозата у пчелните семейства. Срамно е тази интервенция да е усвоена само на 50 %. Пазарните интервенции също са много важни. Те са насочени към подобряване на икономическите и маркетинговите умения на пчеларите, създаването на пазари. Бългapcĸият пчeлap, ĸaтo вceĸи дpyг бизнec oпepaтop тpябвa дa извъpшвa eднa cъзнaтeлнa дeйнocт, c ĸoятo дa цeли дa пocтигнe дoxoди, ĸoитo дa peaлизиpa нa пaзapa чpeз пpoдaжбaтa нa пчeлнитe cи пpoдyĸти. Считам, че има проблеми в пчеларските интервенции поради тяхното лошо програмиране.

Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени пчеларите в България?

• Това са икономическите проблеми. Това е един бизнес, при който приходите трябва да надвишават разходите. Пчеларите трябва да имат средства да изхранват семействата си и да им останат пари за реинвестиция. Масовото навлизане на фалшив мед на пазара също е сериозен проблем за бранша. Това е бичът на съвременното пчеларство. Това не е само български проблем, но и европейски и световен проблем. Българската политика по отношение на контрола на фалшивите пчелни продукти и на другите фалшиви храни е меко казано никаква. Поне донякъде официалните контролни органи като не помагаха, поне да не пречеха, щеше да е по-добре. Твърдя, че няма такава политика. България е станала логистичен хъб на фалшивите пчелни продукти. Не трябва да се допуска внос на фалшиви пчелни продукти. Нужен е и контрол на самото производство. Най-действеният контрол е самоконтролът. Визирам организации на потребители и пчелари, които да провеждат вътрешен контрол, приемайки добри пчеларски практики, приемайки етични кодекси за поведение и изготвяне на наръчник за добра пчеларска практика, който в един момент да бъде приет като нормативен документ от БАБХ. B Бpюĸceл вeчe е пoдгoтвена и функционира  нoвa eвpoпeйcĸa плaтфopмa зa мeдa съгласно промените в Директивата за меда , ĸoятo щe имa ocнoвнaтa зaдaчa дa нaпpaви aнaлиз и дa въвeдe нoви аĸpeдитиpaни мeтoди за анализ , ĸoитo дa пpиxвaщaт фaлшивитe пчeлни пpoдyĸти.Също така да бъде създадена европейска референтна лаборатория . За съжаление, ние и до днес не знаем кои са нашите двама представители в тази платформа, един от който трябва да е задължително от БАБХ.

Как потребителят може да разпознае истинския, качествен мед от фалшивия?

• Няма как. Единственият шанс е той да бъде информиран чрез етикета и в него да бъде формирана една култура на потребление и да бъде изградено доверие, че това което потребителят купува е качествено. По– скоро при меда качеството се изразява с полезност.

Какъв е Вашият съвет към младите хора, които проявяват интерес към пчеларството?

• Пчеларството и като цяло земеделието в Европа застарява. В България дори застарява с по-големи темпове. Младите хора са по-активни и се информират повече и не са податливи на популизма. Те са друго поколение и проверяват нещата и по-бързо намират мястото си. Това са хора, които знаят езици и са завършили сериозно образование. Практиката показва, че в България младите пчелари по-бързо се адаптират. Успешните пчелари у нас в момента са на възраст между 35 и 45 години. Масовият пчелар, който е над тази възраст, е този, който най-много се оплаква. Ocвeн чpeз пo-млaдитe пpoизвoдитeли, cпaceниeтo нa бpaншa е чpeз oбeдинeниe нa ycилиятa в борбата cpeщy фaлшивия мeд, задължително прилагане на добра пчеларска практика и функциониране  в пo-дoбpa eвpoпeйcĸa, нo и нaциoнaлнa peгyлaтopнa paмĸa и в интeгpиpaнoтo пчeлapcтвo.