Птицевъдният сектор в България отчита спад на износа с 33,5% и настоява за спешни мерки
През 2024 г. птицевъдният сектор в България се сблъска с динамични промени в търговията, ценови предизвикателства и влошени икономически показатели. Увеличението на вноса на яйца от трети страни е с 329,4%, основно от Украйна, сочат данните от отчетния доклад на Съюза на птицевъдите в България (СПБ) за 2024 г.
Докладът бе представен по време на днешното Общо събрание на Съюза на птицевъдите в България за 2025 г. „През 2024 г. са приети 21 нови членове на СПБ или броят нарасна с над 25%. Като новоприетите членове включват както малки, така и големи фермери и организации. Тази тенденция показва растящото доверие към нашия Съюз и значимостта на дейността ни,“ стана ясно по време на общото събрание.
Докладът на Съюза на птицевъдите в България (СПБ) за 2024 г. представи задълбочен анализ на състоянието на сектора, като акцентира върху нарастващия внос на яйца и пилешко месо, намаляващия износ, стабилността в цените на яйцата и усилията за преодоляване на предизвикателствата, включително инфлуенцата по птиците и антимикробната резистентност.
„През 2024 г. птицевъдният сектор в България се изправи пред редица специфични предизвикателства, които оказаха влияние върху неговото развитие и устойчивост. Въпреки високото ниво на автоматизация, секторът изпитва необходимост от по-нататъшна дигитализация. Отделните сегменти са добре дигитализирани, но липсва интеграция в една цялостна екосистема. Това би могло да подобри производителността и устойчивостта на Сектора,“ отчитат от СПБ.
„Липсата на квалифицирана работна ръка в селските райони е сериозен проблем. Инфлуенцата по птиците и салмонелата продължават да бъдат сериозни заплахи. Необходима е ефективна стратегия за справяне с огнищата и обезщетяване на засегнатите производители. Внедряването на ваксинация срещу високо патогенна инфлуенца и разрешаването на търговия след ваксинация са сред предложените мерки. Въпреки тези предизвикателства, секторът демонстрира устойчивост и продължава да се развива,“ категорични са от СПБ.
Секторът на птицевъдството в България през периода 2022 – юли 2024 показва важни тенденции и динамики, базирани на анализа на данните за внос и износ на пилешко месо и карантии:
През периода 2022 – юли 2024 се наблюдава нарастване на вноса на пилешко месо и карантии в България. Общото количество и стойност на вноса показват тенденция на увеличение, особено от страни като Румъния и Унгария. o Основните вносители са съседни държави и държави от ЕС, като най-големи количества идват от Румъния, Унгария и Нидерландия. Налице е спад на вноса от някои страни, като Полша и Белгия, което може да се обясни с външнотърговски промени и ценови колебания.
Износът на пилешко месо от България намалява в количествено изражение през разглеждания период. Спадът е особено забележим през първите месеци на 2024 г., като Гърция и Румъния остават основните експортни пазари. Гърция е най-големият купувач на българско пилешко месо, въпреки че има тенденция на намаление в износа към този пазар през последните месеци, вероятно поради промени в търсенето или конкуренцията от други доставчици.
Търговия с яйца
На база на данни за вноса на яйца за периода януари – юли 2024 г. е видно, че общият внос в страната е с ръст от 202,5% спрямо същия период през 2023 г. От ЕС-27: Ръст с 141,3%, като основните страни доставчици са:
▪ Румъния: Увеличение с 197,5%.
▪ Полша: Увеличение с 48,1%.
▪ Латвия: Голям ръст, без налични данни за предходната година.
Увеличението на вноса от трети страни е с 329,4%, основно от Украйна. Промяната в търговските партньори показва увеличаване на търговията от страни извън ЕС (основно Украйна) и намаляване на доставките от страни като Полша и Румъния.
Общият износ за първите седем месеца на 2024 г. отчита спад с –33,5% спрямо същия период на 2023 г. Основно са засегнати пазарите в Полша със спад от – 94,7%, следвана от Нидерландия със спад от –82,2%. и Румъния, съответно –56,6%. Положителна тенденция се отчита при износа за трети страни с 10,1%. Това показват данните в отчетния доклад.
Пазарът на яйца в България през 2024 г. показва стабилност в цените, но динамика в търговията с ръст на вноса и спад на износа.
Влошените икономически показатели в сектора, предизвикани от геополитическите и икономически условия, налагат неотложни мерки за подкрепа и стабилизиране.
Към момента в България сектор птицевъдство е неправомерно изключен от обхвата за подпомагане от предоставената държавна помощ за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. „С оглед на сериозните предизвикателства, пред които е изправен сектора, настояваме за тяхното незабавно включване в схемата за държавна помощ за 2025 г.,“ заявиха от СПБ.
Над 39 млн. лв. е усвоеният ресурс за 2024 г. по схема за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение при отглеждане на птици”.
Министерството на земеделието и храните остава партньор на българските птицевъди в усилията за модернизиране на сектора, насърчаване на иновациите и осигуряване на благоприятна бизнес среда. Това заяви заместник-министърът на земеделието Стефан Бурджев по време на откриването на редовното Общо събрание на птицевъдите в България. Той подчерта значението на доброто сътрудничество между държавните институции и браншовите организации.
„През годините разумният, обективен и съдържателен диалог винаги е бил на високо ниво“, допълни още зам.-министърът.
„Вашият индустриален сектор да е един от най-развитите, организиран и механизиран по европейски и световнистандарти“, каза още заместник-министър Бурджев. В допълнение, той заяви, че като финансова подкрепа за сектора продължава и прилагането на схемата за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство чрез използване на система от ваучери за гориво”.
Заместник-министърът приветства от името на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов всички членове на организацията – производители и преработватели, като им благодари за подкрепата и доверието, изградени през времето като модел за конструктивен диалог между неправителствения сектор и държавната администрация.
