Спанакът с хлорпирифос и фолпет е най-разпространеният продукт, който търговците се опитват да внесат през границата на България за европейския пазар. Гърция, Италия и Великобритания също са докладвали внос на спанак с тези забранени пестициди, става ясно от доклад на EFSA. Експертите отбелязват също, че контролът на вноса на външната българска граница е много по-строг в сравнение с контрола на вътрешния пазар, и е много по-силен, отколкото в други държави-членки на ЕС.
В изследването се посочва, че през 2019 г. най-много вносни продукти са изследвани в България (96,8%), Румъния (43,3%) и Финландия (43,3%), докато Литва, Малта, Испания и Обединеното кралство са изследвали най-много проби от вътрешния си пазар (над 90% от анализираните проби). Като цяло, въпреки че броят на пробите с неизвестен произход остава стабилен (10,1% през 2018 г. спрямо 11,2% през 2019 г.), той все още представлява висок процент от общия брой взети проби. През 2019 г. са анализирани общо 96 302 проби, 96,1% от които попадат в рамките на законово разрешените нива. За подгрупата от 12 579 проби, анализирани като част от координираната от ЕС програма за контрол (EUCP), 98% са били в законовите граници. EUCP анализира проби, произволно събрани от 12 хранителни продукта – ябълки, зеле, зелена салата, праскови, спанак, ягоди, домати, овесени зърна, ечемичено зърно, вино (червено и бяло), краве мляко и свински мазнини. От тези анализирани проби е установено, че:
-
- 6 674 или 53% са без количествено измерими нива на остатъци.
- 5,664 или 45% съдържат един или повече остатъци в концентрации под или равни на разрешените нива.
- 241 или 2% съдържат остатъци, надвишаващи законовия максимум, от които 1% водят до съдебни искове.
Докладът анализира тенденциите на пазара, като използва данните от 2019 г. и ги сравнява с 2016 г. Така става ясно, че процентът на превишение на пестициди е спаднал за праскови (от 1,9% през 2016 г. до 1,5% през 2019 г.), маруля (2,4% през 2016 г. до 1,8% през 2019 г.), ябълки (2,7% през 2016 г. до 2,1% през 2019 г.) и домати (2,6% през 2016 г. до 1,7% през 2019 г.). Надвишените стойности се увеличават още за ягоди (1,8% през 2016 г. до 3,3% през 2019 г.), главесто зеле (1,1% през 2016 г. до 1,9% през 2019 г.), винено грозде (0,4% през 2016 г. до 0,9% през 2019 г.) и свинска маз (0,1% през 2016 г. до 0,3% през 2019 г.). Както и през 2016 г., не са открити превишения в кравето мляко. Резултатите от координираната програма са достъпни на уебсайта на EFSA като достъпни диаграми и графики, което прави данните по-достъпни за неспециалисти.
