Пълна гъвкавост за държавите членки: Новите предложения не предвиждат максимален лимит за национално съфинансиране в стратегическите планове
В рамките на провеждащата се в Казанлък 12-а Национална среща на земеделските производители, Снежана Благоева от Постоянното представителство на България в ЕС разясни основните параметри на подготвяната Многогодишна финансова рамка (МФР). Тя подчерта, че Общата селскостопанска политика (ОСП) остава водещ приоритет в преговорите между Европейската комисия и държавите членки. Новата архитектура на бюджета е структурирана в три основни направления: национални и регионални планове, Европейски план за конкурентоспособност и инструмент „Глобална Европа“. За българския аграрен сектор от най-голямо значение са регионалните програми, чрез които ще се реализира основното подпомагане.
Според Благоева предложеният бюджет е най-мащабният до момента, като близо 44% от ресурсите са насочени директно към националните планове. Тези средства ще покриват подкрепата на доходите, агроекологичните плащания, инвестициите и управлението на риска. Важен детайл е, че липсата на таван за национално съфинансиране позволява на всяка страна да инвестира допълнителен собствен ресурс според специфичните си нужди, без да се съобразява с административно наложени горни граници. Въпреки тези възможности, в европейския диалог се изразяват опасения, че ОСП може да загуби част от своята досегашна самостоятелност.
Европейската комисия предвижда и по-сериозна подготовка за извънредни ситуации, като предлага земеделският кризисен резерв да нарасне от 750 млн. на 900 млн. евро годишно. Запазват се основните механизми като директните плащания, подпомагането за млади фермери и екологичните схеми, но се въвеждат специфични прагове на плащанията, за да се намалят разликите в стандартите между отделните държави. Допълнителните предложения включват още обвързана подкрепа за ключови сектори, задължително управление на риска при липса на национални системи и възможност за финансиране на услуги за заместване на фермери. Предвижда се също поне 10% от нерезервираните средства по националните програми да бъдат целево насочени към развитие на селските райони.
Работният процес по финализиране на тези мерки ще продължи до края на 2026 г., когато трябва да бъдат изготвени окончателните препоръки за стратегическите планове, включващи модернизация, дигитализация и климатични цели. В контекста на тези промени председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов призова при откриването на форума за изработването на нов обществен договор и устойчива национална визия, която да защити интересите на българското земеделие в дългосрочен план.
